Доклади за напредъка на разширяването за 2010 г. накратко

Европейската комисия представи своята оценка на програмата за разширяването на Европейския съюз. Тя се състои от стратегия за 2010-2011 г., мнения по молбите за членство на Черна гора и Албания, както и седем доклада за напредъка на страните кандидатки и потенциални кандидатки. Докладите за напредъка са обобщени по-долу.

Голямата новина е, разбира се, Хърватска. Комисията смята, че преговорите навлизат във финалната си фаза. Остават за покриване някои индикативни показатели в областта на правосъдието и защитата на основните права. Комисията отбелязва, че корупцията остава преобладаваща в много области. Ако всичко върви нормално, Хърватска ще приключи преговорите си през 2011 г., което означава възможно присъединяване през 2013 г.

Според Комисията Македония е готова да започне преговори след като бъде решен въпроса с името. Една от важните препоръки е да се укрепи административния капацитет за изпълнение и прилагане на законодателството. Комисията посочва, че са необходими по-нататъшни усилия по отношение независимостта на съдебната власт, борбата срещу корупцията, реформа на публичната администрация и свободата на изразяване в медиите.

Преговорите за присъединяване с Турция напредват, макар и доста бавно. Основните пречки са изпълнението от Турция на всички задължения по митническия съюз с ЕС, както и осъществяването на напредък в отношенията с Кипър. Комисията отбелязва, че пакетът конституционни изменения, одобрен на референдум на 12 септември е създал условия за напредък в редица области като например съдебната власт, защитата на основните права и публичната администрация.

Заключението за Босна и Херцеговина е, че липсата на обща визия от политическите лидери за посоката на развитие на страната продължава да блокира важни реформи и по-нататъшния напредък към ЕС. Ролята, която играе етническата идентичност в политиката, продължава да пречи на функционирането на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и общото управление на страната.

Комисията отбелязва, че в Сърбия се изискват допълнителни усилия по отношение на реформата на публичната администрация и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Въпреки активното сътрудничество на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Ратко Младич и Горан Хаджич са все още на свобода. Сърбия е отложила реформите за справяне със структурните недостатъци на икономиката.

Комисията приема, че Черна гора е готова да стане страна – кандидатка за членство. Черна гора трябва да приложи ефективно законодателството си във всички области. Основните проблеми се наблюдават в следните области: ефективност на анти-дискриминационните политики, свобода на изразяването, отношения с гражданското общество, както и положението на бежанците от Хърватска, Босна и Херцеговина и Косово.

Комисията отбелязва консултативното становище на Международния съд в Хага, според което декларацията за независимостта на Косово не нарушава международното публично право или резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, както и последващата резолюция на Общото събрание на ООН, която цели започването на диалог между Белград и Прищина за насърчаване на сътрудничеството, постигане на напредък по пътя към ЕС и подобряване живота на хората. Комисията обаче отбелязва, че съдебната власт не функционира ефективно в Косово. Спазването на законността остава сериозен проблем.

По отношение на Исландия Комисията заключва, че страната отговаря на политическите критерии за членство и въпреки удара на банковата криза страната е подготвена да предприеме необходимите мерки, за да отговори на изискванията за членство в ЕС.

Албания е постигнала сериозен напредък през последните 12 месеца, но са необходими по-нататъшни реформи преди страната да започне преговори за присъединяване. Ефективността и стабилността на демократичните институции на страната и по-конкретно на парламента не са постигнати в достатъчна степен. Политическият диалог е конфронтационен и не отразява духа на демократичност, не на последно място заради политическия блокаж след изборите през юни 2009 г.

 

 

Безветрие за разширяването?

Според някои сведения Словения забавя преговорите за присъединяване с Хърватска, като не позволява затварянето на преговорната глава за свободното движение на капитали, въпреки че Хърватска е изпълнила всички критерии. Проблемът на Македония с името и с Гърция остава „в кома”.

Ето защо прочетох с интерес доклада на Natasha Wunsch и Julian Rappold от DGAP относно присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Авторите посочват две основни причини за текущата умора от разширяването: присъединяването на България и Румъния, което се разглежда като прибързана стъпка о общия фокус върху вътрешните проблеми на ЕС, което е довело до потъването на присъединяването до дъното на списъка с приоритети.

Авторите предупреждават, че забавянето на присъединяването може да доведе до опасна дестабилизация на региона. Икономическата консолидация поради намесата на МВФ ще бъде извършена за сметка и на най-необходимите реформи. Орязването на социалните разходи рискува да подкопае доверието в институциите. Поради това според авторите е необходимо да се мобилизират всички съществуващи фондове на ЕС и да се улесни тяхното използване от държавите в Западните Балкани.

Годишни доклади за напредъка и стратегия за разширяването

Европейската комисия публикува доклади за напредъка на държавите кандидати и потенциални кандидати за членство, както и стратегията за разширяване за 2009-2010 г.

Стратегията за 2009-2010 г. изброява основните предизвикателства пред разширяването:

• Икономическата криза;
• Законността и широко разпространената на корупция
• Двустранни въпроси и погранични спорове;
• Слабо регионално сътрудничество.

За Хърватска докладът е доста позитивен. Отбелязва се обаче, че организраната престъпност и корупцията все още преобладават в много области.

За Турция докладът се фокусира върху липсата на диалог и компромис между политическите партии. Похвалени са дипломатическите усилия за нормализиране на отношенията с Армения.

Македония е посъветвана да поддържа добри съседски отношения, както и да търси взаимно приемливо решение на въпроса с името. Донякъде изненадваща е констатацията, че се е влошило качеството на икономическите политики.

Албания се окуражава да укрепи законността и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Според доклада липсата на сигурност на енергийните доставки продължава да ограничава икономическото развитие.

За Босна и Херцеговина най-притеснителна е констатацията, че вътрешнополитическият климат се е влошил през последните месеци.

С изключение на въпроса за Косово, докладът за Сърбия е много положителен.

Пробив в граничния спор между Словения и Хърватска

Министър-председателят на Словения, Борут Пахор, е обявил, че преговорите за уреждането на граничния спор между Словения и Хърватска ще бъдат възобновени с посредничеството на ЕС.

Той е казал също, че словенското правителство ще предложи на парламента да вземе решение за деблокиране на преговорите за присъединяване на Хърватска към ЕС.

Това е наистина добра новина.

Отменена е конференцията за присъединяването на Хърватска

Чешкото председателство реши да отмени насрочената за 26 юни междуправителствена конференция за присъединяване на Хърватска. Причината е продължаващият териториален спор със Словения.

Преговорите за присъединяване с Хърватска ще останат блокирани за неопределено време. „Това е двустранен спор, казва бъдещото шведско председателство на ЕС. Отговорността за решаване на двустранни спорове остава за самите страни [по спора]”.

Това е вярно. Но важният въпрос е дали подобни двустранни спорове няма на практика да предотвратят бъдещото разширяване на ЕС. И още: „поддържането на достоверността на възможността за интеграция е много важно, в противен случай сигурността на Балканите може да бъде сериозно подкопана”, казва Roland Berzani.