Много добро предложение за Шенген

Комисията е направила предложение за подобряване на институционалната рамка на шенгенското пространство. Първо, Комисията предлага засилване на механизма за оценка по Шенген. Прилагането на шенгенските правила ще се проверява чрез предварително обявени и внезапни проверки в дадена държава-членка от ръководени от Комисията екипи от експерти от други държави-членки и Frontex. Второ, Комисията обръща внимание на въпроса за повторното едностранно въвеждане на граничен контрол. Съгласно новия режим решенията за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници за предвидими събития (като например големи спортни събития или важни политически срещи) ще се вземат на европейско равнище въз основа на предложение от Европейската комисия, подкрепено с „квалифицирано мнозинство“ от експертите на държавите-членки. Ако дадена държава-членка не съумява да охранява по необходимия начин даден участък от външната граница на ЕС, могат да се предприемат мерки за подкрепа, включващи техническа и финансова подкрепа от Комисията, държавите-членки, Frontex или от други агенции като Европол или Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO).

Предлаганите мерки са голяма стъпка напред за общата европейска политика за граничен контрол. Въпреки това някои държави вече изразиха скептицизма си, цитирайки като основна причина националния суверенитет. Тези държави явно са забравили неудачния подход на Франция и Италия за справяне с вълната от мигранти по време на революциите от Арабската пролет в Северна Африка.

Ще бъде много интересно да се наблюдава дебата по предложенията на Комисията, доколкото граничния контрол е един от факторите, които ще предопределят жизнеспособността на Европейския проект.

 

 

Визията на ЕК за границите и миграцията

Досега вероятно сте чули за сериозните трудности, които изпитват държавите от Средиземноморието при справянето с потоците от имигранти от Северна Африка. Правителствата на Франция и Италия дори предложиха временното възстановяване на граничния контрол в ЕС поради миграционната вълна. Сега Европейската комисия представя своето Съобщение относно миграцията.

Комисията отбелязва, че ЕС няма достатъчно капацитет да помогне на тези държави членки, които в момента са изложени на значителни миграционни движения. Ето защо според нея следва да се изследва целесъобразността на въвеждането на обща европейска система за граничен контрол. Комисията също така препоръчва приемането на подход, основан на риска и по-широкото използване на модерни технологии по отношение на контрола на наземните и морските граници.

Комисията предлага създаването на механизъм, който би позволил на ЕС да се справя със ситуации, в които или една държава членка не изпълнява своите задължения за контрол на нейния участък от общата граница, или когато определен участък от общата граница попадне под тежък и неочакван натиск поради външни събития. Такъв механизъм би следвало да се използва като последно средство в наистина критични ситуации.

Комисията също така призовава за включването на по-сериозни задължения за реадмисия в рамковите споразумения, сключвани с трети държави.

Едно важно предложение на Комисията е за една обща информационна система, която да гарантира, че данните за преминаването на границите от граждани на трети държави са достъпни за граничните и имиграционните власти.

Комисията възнамерява да представи до 2012 г. Зелена книга относно справянето с недостига на работна ръка чрез миграция в държавите от ЕС.

Като общ извод според Комисията ЕС би следвало да увеличи усилията си и да обърне повече внимание на мотиваторите за миграция, включително въпросите, свързани със заетостта, доброто управление и демографската картина.

Съобщението относно миграцията е добре подготвен и цялостен документ, но остава да се види какви действия ще предприемат държавите членки.

Защо реформирането на Шенген не е толкова лесно

Франция и Италия са обявили желанието си да предизвикат реформа на шенгенската правна рамка за граничен контрол. Едно от най-важните предложения е процесуалната възможност за временно възстановяване на границите между две държави. Очаква се Европейската комисия да представи своите планове за реформа на правилата на Шенген следващата седмица (на 4 май).

Правната рамка на Шенген относно сигурността на границите сега е част от acquis на ЕС. Всяко изменение на правната рамка на Шенген минава през процедурата за съвместно вземане на решения, където Европейският парламент и Съвета са съ-законодатели. (виж чл. 77, пара. 2 ДФЕС). Нещо повече, Комисията е единственият орган, който може да предложи законодателство относно контрола по границите, убежището и имиграцията (виж a contrario чл. 76 ДФЕС). Каквото и да предложат Франция и Италия, то не е относимо; държавите членки нямат право на законодателна инициатива по тези въпроси.

Поради всички тези причини съм доста скептичен, че Италия и Франция е успеят да наложат подобна промяна на шенгенската правна рамка, която сериозно подкопава принципите на сегашния режим. Всяко значително изменение на дадена политика трябва да се предхожда от внимателна оценка на въздействието и дискусии не само между правителствата на държавите членки, но и със съответните заинтересовани страни. Необходимо е повече от една двустранна среща, за да се постигне това.

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

Какво се случва в България, всъщност?

Записани разговори, публикувани от български вестник, твърдят, че министърът на вътрешните работи, Цветан Цветанов, покровителства контрабандни схеми. Пълните разпечатки от разговорите разкриват натиск от страна на Цветанов спрямо директора на Агенция „Митници”, Ваньо Танов, който се оплаква, че Цветанов и МВР натискат него и екипа му да не проверява нарушенията на определени големи фирми, и да се фокусира върху други. Единствената компания, спомената по име, е Лукойл България (дъщерна компания на руския конгломерат Лукойл). Твърди се, че изпълнителният директор на Лукойл България е близък приятел на премиера Бойко Борисов. Според публикуваната телеграма на посолството на САЩ относно организираната престъпност, българските операции на Лукойл се подозират в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.

Трябва да се направи следното уточнение: никой не е потвърдил автентичността на записите. Съдържанието не е еднозначно и подлежи на интерпретации.

Във всеки случай всичко това е притеснително. Досега директорът на Агенция „Митници” не е отрекъл съдържанието на разговорите.

В светлината на тези разкрития резервите на Франция и Германия относно присъединяването на България към шенгенското пространство изглеждат по-оправдани. Премиерът следва да предприеме решителни действия, за да разсее всякакви съмнения.

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Визов кодекс на ЕС

Регламент (ЕО) № 810/2009 за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) е обнародван в Официален Вестник.

Регламентът определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за престой на територията на държави-членки с продължителност до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период.

Регламентът се прилага от 5 април 2010 г.

Докладът на ЕК за България: предварителна информация

Дневник съобщава, че основното послание в проекта на доклада на Европейската комисия за България по Механизма за сътрудничество и проверка е, че липсва политическа воля и консенсус за подкрепа на борбата с корупцията и организираната престъпност.

В черновата на доклада се прави пряка връзка между напредъка, който трябва да се постигне в борбата с организираната престъпност и корупцията, и присъединяването на България към Шенген.

Предложение за безвизов режим на пътуване за гражданите на Западните Балкани

Европейската комисия прие предложение за въвеждането на безвизово пътуване за гражданите на Македония, Черна гора и Сърбия. Предложението позволява на гражданите на тези три държави да пътуват до държавите от Шенген с новите биометрични паспорти. Предложението на Комисията трябва да бъде одобрено от Съвета, след като той се консултира с Европейския парламент.

Предложението се критикува от интересен ъгъл: че последицата от въвеждането му ще бъде наказването на мюсюлманите в Босна и Косово. Твърдението е на Младите европейски федералисти. Странно е, че те не отчитат факта, че и Турция има статут на кандидат за членство.