Нова директива за сливанията на акционерни дружества

Директива 2011/35/ЕС относно сливанията на акционерни дружества е обнародвана в Официален вестник. Директивата определя правила за сливане чрез придобиване, сливане чрез учредяване на ново дружество и други операции, разглеждани като сливания. Основната цел на директивата е акционерите на сливащите се дружества да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин, а правата им да бъдат надлежно защитени.

Защо реформирането на Шенген не е толкова лесно

Франция и Италия са обявили желанието си да предизвикат реформа на шенгенската правна рамка за граничен контрол. Едно от най-важните предложения е процесуалната възможност за временно възстановяване на границите между две държави. Очаква се Европейската комисия да представи своите планове за реформа на правилата на Шенген следващата седмица (на 4 май).

Правната рамка на Шенген относно сигурността на границите сега е част от acquis на ЕС. Всяко изменение на правната рамка на Шенген минава през процедурата за съвместно вземане на решения, където Европейският парламент и Съвета са съ-законодатели. (виж чл. 77, пара. 2 ДФЕС). Нещо повече, Комисията е единственият орган, който може да предложи законодателство относно контрола по границите, убежището и имиграцията (виж a contrario чл. 76 ДФЕС). Каквото и да предложат Франция и Италия, то не е относимо; държавите членки нямат право на законодателна инициатива по тези въпроси.

Поради всички тези причини съм доста скептичен, че Италия и Франция е успеят да наложат подобна промяна на шенгенската правна рамка, която сериозно подкопава принципите на сегашния режим. Всяко значително изменение на дадена политика трябва да се предхожда от внимателна оценка на въздействието и дискусии не само между правителствата на държавите членки, но и със съответните заинтересовани страни. Необходимо е повече от една двустранна среща, за да се постигне това.

Нова директива за трафика на хора

Новата Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него е обнародвана в Официален Вестник. Директивата отменя старото Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета.

Директивата възприема по-широко разбиране за това какво е трафик на хора и включва допълнителни форми на експлоатация. Сред тях са принудителната просия, експлоатацията за престъпни дейности и т.н.

Защо структурните фондове не работят правилно в България

Институт „Отворено общество“ София е публикувал доклад, който очертава основните причини за лошото функциониране на структурните фондове на ЕС в България (резюме тук). Структурните фондове са основен инструмент на регионалната и кохезионна политика на ЕС. Новите държави членки и особено България срещат значителни трудности при използването на тези средства за своето регионално развитие.

В доклада са очертани три основни причини:

• Дефицити в националното програмиране на средствата от ЕС за финансовия период 2007–2013 г.;
• Лошо прилагане на принципа на партньорство с представители на гражданския сектор при националното управление на средствата от структурните фондове;
• Дефицити на регионалното планиране в България.

Тези констатации са значими, доколкото поставят под съмнение изпълнението и на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС в България. Капацитетът за усвояване очевидно е много нисък и трябва да се предвидят конкретни мерки, за да се избегне повтаряне на грешките. Европейската комисия обикновено фокусира критиките си върху институционалния капацитет на българската администрация и качеството на структурите за управление. Но този доклад ясно показва, че проблемът е много по-дълбок и започва с етапите на програмиране и планиране.

Нова директива за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване

Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е обнародвана в Официален вестник. Директивата се прилага спрямо отделни пациенти, които са решили да потърсят здравно обслужване в държава-членка, различна от държавата- членка по осигуряване. Директивата не се прилага спрямо следните дейности:

• услуги за дългосрочни грижи;
• предоставянето на органи с цел трансплантация и достъпа до такива органи;
• обществени програми за ваксиниране срещу инфекциозни болести.

Държавите членки трябва да гарантират, че доставчиците на здравно обслужване на тяхна територия прилагат същите тарифи за пациенти от други държави-членки като тези за местните пациенти в подобна медицинска ситуация (чл. 4, пара. 4).

Държавата-членка по осигуряване гарантира, че разходите, направени от осигурено лице, което получава трансгранично здравно обслужване, се възстановяват, ако въпросното здравно обслужване е сред тези, за които осигуреното лице има право на обезщетение в държавата-членка по осигуряване. (чл. 7, пара. 1). Държавата-членка по осигуряване определя здравното обслужване, за което осигуреното лице има право на поемане на разходите, както и размера, до който се поемат тези разходи, без оглед на това къде е предоставено здравното обслужване. (чл. 7, пара. 3). Държавата-членка по осигуряване може да предвиди списък с категории здравно обслужване, които подлежат на на предварително разрешение за възстановяване на разходите (чл. 8).

Държавите-членки трябва да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби до 25 октомври 2013 г.