Monthly Archives: ноември 2009

Швейцарската забрана на минаретата: правни последици

Има много реакции относно резултатите от референдума в Швейцария, който се опитва да въведе забрана за по-нататъшното изграждане на минарета в страната. Повечето реакции са (разбираемо) емоционални.

От политическа гледна точка трябва да се направи много за оценка на причините за това гласуване. В крайна сметка в референдума са участвали 53,4% от швейцарските гласоподаватели и 57,5% от тях са одобрили забраната за изграждане на нови минарета.

Въпреки това аз се интересувам много повече от правния анализ на референдума. През октомври 2009 г. експерти от Комитета за човешки права на ООН са изразили загриженост, че забраната ще наруши определени човешки права, защитени от Международния пакт за гражданските и политически права. Според тях инициативата би следвало да се обяви за недопустима по реда на швейцарската конституция. Експертите вероятно са имали предвид нарушение на чл. 18 от Международния пакт:

„Ч л е н 18

1. Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.

2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

4. Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.”

Швейцария няма резерви по чл. 18 и той е напълно приложим. Това е сигурно. Въпреки това знаем, че принадлежността към Международния пакт не води непременно до явен пряк ефект. Това ни води до въпроса – дори ако Швейцария нарушава пакта, какво може да се направи?

Швейцария също е страна по европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Чл. 9 от Конвенцията гласи:

„Член 9 . Свобода на мисълта съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.”

Предполагам, че този текст ще бъде използван за оспорване на забраната първо пред швейцарските съдилища и след това – пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. От това, което знаем за съдебната практика на ЕСПЧ, това искане вероятно ще бъде успешно.

Въпросът е от голяма важност и за Европейския съюз. Швейцария е заобиколена от ЕС и Съюзът е основен търговски и политически партньор на страната. В случай, че забраната наистина нарушава съответните разпоредби на международното право за защита на човешките права и по-конкретно Европейската конвенция за защита на човешките права, то това ще обтегне двустранните отношения и може да доведе до сериозни последици за Швейцария.

От правна гледна точка искам също да отбележа, че въвеждането на подобна забрана в държава-член на ЕС в момента е невъзможно, независимо от местните политически предизвикателства.

 

Разпределение на ресорите в Комисията Барозо II

Вече имаме разпределението на ресорите в следващия колеж на комисарите. Създават се три нови ресора: „Дейности по отношение на климата“, „Вътрешни работи“ и „Правосъдие, основни права и гражданство“.

Хоакин Алмуня ще бъде заместник-поредседател на Европейската комисия заедно със Сим Калас, Нели Крус, Вивиан Рединг, Марош Сефчович и Катрин Аштън.

Българският комисар Румяна Желева ще отговаря за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагиране при кризи.

 

Списък на бъдещите комисари

Всички държави членки вече са номинирали своите кандидати за комисари. Сега председателят Барозо ще разпредели ресорите за комисарите. Изслушванията на кандидатите в Европейския парламент ще се проведат през януари преди целият състав на Комисията да бъде подложен на гласуване за одобряването му от ЕП.

Позиция на Европейския парламент за разширяването

Нова резолюция на Европейския парламент съдържа важни насоки за държавите кандидати и потенциални кандидати за членство. Сред критериите, които страните от Западните Балкани трябва да спазват, резолюцията изрежда пълното сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) и подобряването на положението на етническите малцинства, и по-специално на ромите.

Повдигане на булото на тайната на избора

Jean Quatremer е направил немислимото – той е повдигнал свещеното було на тайните дискусии за избора на първия председател на Европейския съвет.

Ако неговата информация е достоверна, изглежда, че президентът на Франция – Никола Саркози, едностранно се е противопоставил на кандидатурата на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Всички останали 26 държави членки са били подкрепили кандидатурата на г-н Юнкер, но г-н Саркози наложил своето „вето” без да посочва причини за това.

Г-н Quatremer казва, че шведският премиер Райнфелдт след това е предложил Херман ван Ромпуй, без да се извърши формално гласуване. Това е било направено въпреки, че Договорът от Лисабон изисква квалифицирано мнозинство, а не единодушие, за избора на председател на Европейския съвет.

 

Рамка за насърчаване на публично-частните партньорства

Европейската комисия представя рамка за насърчаване на използването на публично-частните партньорства (ПЧП) с цел да отговори на настоящите и бъдещи нужди от инвестиции в обществените услуги, инфраструктурата и научноизследователската дейност в Европа.

Рамката включва:

  • увеличено финансиране за ПЧП чрез сътрудничество с ЕИБ, като се пренасочат съществуващите инструменти на Общността и се разработят гаранционни инструменти за финансиране на ПЧП;
  • в случаи, които включват финансиране от ЕС, по-добри правила и процедури, с цел да се гарантира равнопоставеност между проектите, които са напълно под публично управление и тези, които са управлявани чрез ПЧП;
  • по-ефективна рамка за иновации, включително възможността за ЕС да участва в частноправни организации и директно да инвестира в специфични проекти;
  • обмисляне на законодателен инструмент на ЕС за концесиите, основан върху текуща оценка на въздействието;
  • подобрено разпространение на информация и обмен на най-добри практики; включително и създаването на нова група за ПЧП, в която съответните заинтересовани страни могат да споделят своите тревоги и нови идеи относно ПЧП.

 

Одобрен е бюджетът на ЕС за 2010 г.

Бюджетът на Европейския съюз за 2010 г. беше одобрен на помирителен комитет от делегациите на Европейския парламент и Съвета. Три въпроса бяха решени – финансирането на плана на ЕС за икономическо възстановяване, финансиране за затварянето на АЕЦ Козлодуй и спешна помощ за млекопроизводителите.

Планът на ЕС за икономическо възстановяване ще струва 2,4 милиарда евро догодина. 75 млн. евро ще се използват за затварянето на АЕЦ Козлодуй. 300 милиона евро ще бъдат дадени за спешни мерки в подкрепа на млекопроизводителите.