Monthly Archives: март 2010

Нова директива за взаимопомощ при събиране на данъчни вземания

Новата Директива 2010/24/ЕС относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, е обнародвана в Официален вестник. Директивата предвижда взаимна помощ за събиране на всички парични вземания от данъкоплатци или от трети страни, които заместват първоначалното вземане. Задължителните вноски за социално осигуряване (а не „социална сигурност”, както неправилно е записано в чл. 2, пара. 3, т. „а“), са изключени от приложението на директивата.

Нови директиви за трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца

Европейската комисия предлага приемането на две нови директиви – директива за борба със сексуалния тормоз, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, и директива за предотвратяване на трафика на хора и защита на жертвите.

И двете директиви ще отменят предишни рамкови решения и ще бъдат приети по новите правила на Договора от Лисабон – т.е по процедурата за съвместно вземане на решения от Съвета и Европейския парламент.

Както посочва Комисията, двете предложения ще й позволят да наблюдава и санкционира лошото изпълнение на директивите.

Ще бъде ли спасена всъщност Гърция?

Можем да прочетем тържественото изявление на държавните и правителствените ръководители на еврозоната. В него се казва, че държавите от еврозоната са готови да координират двустранни заеми за Гърция като част от пакет, включващ съществено финансиране от Международния валутен фонд. Отпускането на двустранните заеми ще се решава единодушно от държавите в еврозоната при строги условия и след оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка.

Сега истинският въпрос – това наистина ли е спасяване на Гърция? Не е лесно да се каже. Alan Beattie казва, че МВФ ще бъде затруднен с Гърция, защото единственият наличен инструмент е бюджетната политика (доколкото ЕЦБ управлява паричната политика на Гърция). Знаем, че Гърция изпитва съществени трудности със собственото си население по повод на рестриктивните бюджетни мерки. Колко далеч може да отиде гръцкото правителство, за да убеди МВФ, че е на устойчив път за развитие?

На друго ниво някои коментатори си задават въпроса за новото позициониране на Германия в ЕС. Това е наистина важен въпрос. George Irvin говори за „лудостта на Меркел”, която отказва да се изправи пред последиците от финансовия срив. Philip Stephens задава фундаменталния въпрос – каква Германия се развива в тези бурни времена?

Вътрешната солидарност на Европейския съюз не е безгранична концепция. От чисто правна гледна точка г-жа Меркел е на прав път, особено ако Германия спазваше Пакта за стабилност и растеж. Германия обаче е нарушавала и е оставяла съзнателно други държави да нарушават пакта. Този важен факт следва да се припомни на германското правителство.

Наистина не ми се иска да видя по-нататъшно отслабване на политическото сближаване на този Съюз.

Край на еврозоната в сегашния ѝ вид?

Има все повече новини, че Международният валутен фонд ще бъде основен двигател на спасяването на Гърция. Laurence Boone казва, че „решението МВФ”, вероятно заедно с двустранни заеми, ще бъде „най-лесния” изход от кризата.

Wolfgang Münchau е много критичен към този подход. Той казва, че еврозоната, както функционира в момента, не е паричен съюз, а объркана система за фиксиране на валутни курсове. Според него три основни елемента – система за спасяване при криза, стремеж към намаляване на дисбалансите и обща банкова система, липсват в еврозоната.

Сега въпросът е – наистина ли е ТОЛКОВА сериозно?

Доклади за напредъка на България и Румъния

Европейската комисия публикува докладите по Механизма за сътрудничество и проверка относно напредъка в областта на реформата в правосъдието, борбата с корупцията, а по отношение на България – и борбата с организираната престъпност.

Докладът относно Румъния посочва, че страната не е успяла да задържи темпото на реформи от средата на 2009 г.

Докладът относно България посочва, че остават малобройни резултатите, постигнати от съдебната власт по дела, свързани с корупция на високо равнище и организирана престъпност, а през януари 2010 г. имаше нов случай на улично убийство.

Не е докладван напредък относно процедурите за приемане на новия проект на Закона за нормативните актове, с който да се въведат ясни правила за прозрачност и публичен дебат и да се кодифицират различните фази на законодателния процес.

Като цяло разглежданите от съда дела за организирана престъпност отбелязват слаб напредък от средата на 2009 г. и за същия период не е докладвано за издадени присъди.

Quo vadis, Турция?

Турският министър-председател Реджеп Тайп Ердоган е заел остра позиция срещу нелегалните арменски работници в Турция, заплашвайки да изгони хиляди имигранти поради напрежението, свързано с обвиненията за геноцид срещу арменците в последните дни на Османската империя.

Това е неприемливо. Г-н Ердоган би трябвало да оттегли своето изявление.

Виновна ли е Германия за кризата на еврозоната?

Чувал съм това твърдение много пъти и от различни посоки. Но сега двама автори, които уважавам – Martin Wolf и Peter Zeihan казват, че Германия има много общо с текущата финансова криза в еврозоната.

Martin Wolf говори за стратегията на „Кермания” – т.е. Китай и Германия, да насърчават дефлацията в държавите с търговски дефицит по време на настоящата криза. Г-н Wolf критикува предложенията на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, които включват комбиниране на финансова помощ за страните с прекомерен бюджетен дефицит със строги санкции, суспендиране на правото на глас в еврогрупата на провинилите се държави и осигуряването на възможност за напускане на еврозоната. Г-н Wolf смята, че това ще отслаби икономиката на цялата еврозона поради необходимата дефлация в държавите с търговски дефицит. Той също така казва, че държавите с търговски излишък (и по-конкретно Германия) отказват да приемат, че тяхната зависимост от излишъци, генерирани от износа трябва да се трансформира в повече разчитане на вътрешния им пазар.

Peter Zeihan отива много по-далеч. Той директно казва, че германците са измислили еврото, за да пренаредят Европейския съюз за свои цели. Той посочва, че европейските държави заемат средства (предимно от Германия), за да закупят внесени стоки (предимно от Германия), защото техните собствени работници не могат да се конкурират в цената на стоките (предимно заради Германия).Г-н Zeihan заключава, че Европейският съюз се превръща в някаква Mitteleuropa.

Не съм икономист и следователно не мога да оценя по същество аргументите на авторите. Притеснен съм обаче от тази посока на мислене.