Въглероден данък в Европа?

Идеята за някакъв данък върху емисиите на въглеродния двуокис (CO2) не е нова. Сега Euractiv съобщава, че Европейската комисия планира да предложи нов компонент на облагането на енергийното потребление, който да бъде свързан с емисиите на CO2.

Проектът предлага минимален акциз от €0,01 за килограм CO2 да бъде добавен към цената на горивата за отопление като газьол, керосин и природен газ. Транспортните горива трябва да бъдат обложени с акциз от €0,01 или €0,03 за килограм CO2, в зависимост от това къде се използват.

Предвидени са изключения от облагане като например при неравномерни доставки, както и общ преходен период до 2021 г. за държавите членки от Източна Европа. Обсъжда се и идеята за приемане на проекта по правилата за засилено сътрудничество. Това ще позволи несъгласните държави членки да не бъдат обвързани от новите правила.

Това е крос-пост от Think 2.

Г-20 – каква глобална икономическа политика?

Казва се, че Групата на двадесетте (Г-20) ще стане основният координиращ орган по глобалните икономически въпроси. Но какво означава това?

Изявлението от последната среща на Г-20 казва, че групата ще стане „главният форум за нашето международно икономическо сътрудничество”. Изявлението очертава три насоки на това сътрудничество:

• Държавите от Г-20 ще съгласуват общи политически цели;
• Членовете на групата ще определят средносрочни политически рамки и ще работят заедно за оценка на колективните последици от националните политически рамки;
• Лидерите на Г-20 ще обсъдят и приемат въз основа на обща оценка действия за постигане на общите цели.

Г-20 се приема като ефективен форум който позволява включването на развиващите се държави в глобалното икономическо и финансово управление. Една от най-важните задачи пред Г-20 е реформата на Международния валутен фонд (МВФ) и другите световни финансови институции.

Други експерти обаче твърдят, че процесът на реформи не може да бъде ограничен до Г-20 или подобни асоциации, които изключват толкова много държави. Ето защо Г-20 не може да замести напълно легитимните и универсални международни организации като МВФ.

Допълнителна критика към Г-20 е, че липсват големи държави като Бангладеш и Нигерия, а Европа е свръх-представена– което нарушава демократичната представителност на форума.

Ново отворено писмо относно Русия

Публикувано е ново отворено писмо, подписано от редица политици, интелектуалци и общественици от Източна и западна Европа. Списъкът е дълъг: Вацлав Хавел. Валдас Адамкус, Март Лаар, Витаутас Ландсбергис, Ото фон Хабсбург, Даниел Кон Бендит, Тимъти Гартън Аш, Андре Глуксман, Марк Леонар, Бернард-Анри Леви, Адам Михник, Йозеп Рамонеда.

Писмото е за окупацията на част от територията на Грузия от Русия. То е фокусирано върху политиките на ЕС спрямо Русия и съдържа силни препратки към Втората световна война. Авторите казват:

“Ще бъде истинско бедствие ако по какъвто и да е начин игнорираме тези практики, които тласнаха нашия континент към война и разделение през по-голямата част от миналия век.”

Това писмо идва след предишното подобно писмо от юли 2009 г., което се отнасяше до политиката на САЩ спрямо Централна и Източна Европа, както и след решението на САЩ да изоставят плановете си за създаване на ракетен щит в региона.

Германия приключи ратификацията на Договора от Лисабон

С облекчение мога да съобщя, че Германия приключи процеса на ратификация на Договора от Лисабон. Сега остава Ирландия, Полша и Чешката република да ратифицират Договора от Лисабон.

Има редица съобщения за възможното забавяне на процедурата по ратификация в Чешката република (Grahnlaw, Independent.ie). Странно е, че според Euractiv „няма план Б”. А би трябвало да има.

Никой не може правомерно да принуди Чешката република да ратифицира Договора от Лисабон преди 1 ноември. Вече посочих, че е немислимо Европейската комисия да бъде назначена по правилата на Договора от Лисабон ако той не е влязъл в сила до 1 ноември.

Така че най-вероятно ще имаме Европейска комисия, назначена по правилата на Договора от Ница. Дали това ще е временно решение (както предлага Grahnlaw) не е толкова ясно за мен.

Блогът ми за промени в климата

В момента участвам в TH!NK2 Climate Change – тримесечно състезание за блогове с фокус върху конференцията на ООН за промените в климата (COP15) през декември 2009 г.

Можете да четете моито постове по тази тема тук.

Нели Крус отправя ясно предупреждение за автомобилната индустрия

Комисарят по конкуренцията в ЕС беше доста недвусмислена в нейното послание към държавите членки относно помощта за производителите на автомобили:

“Не можем да приемем едно правителство да подкупва компаниите, за да открадне или закрие работни места [в друга държава членка]”

Нейните коментари идват в отговор на плана на германското правителство за преструктуриране на производителя на автомобили Опел, който план включва предоставянето на държавни гаранции за заеми в размер на 3 милиарда евро.

Борисов: името на комисаря е ясно, ресора – не

Премиерът Бойко Борисов е заявил, че името на следващия еврокомисар от България е ясно и одобрено от председателя на Европейската комисия. Г-н Борисов казва, че ресорът на комисаря не е ясен, защото „пазарлъкът е много голям”.

Министърът на външните работи Румяна Желева казва, че България е в неблагоприятна позиция по време на преговорите, защото „заради Механизма за сътрудничество и заради вътрешните си проблеми ние непрекъснато сме в положение да се обясняваме и да се защитаваме”.

Насоки на Европейския съвет за срещата на Г-20

Неформалният Европейски съвет на 17 септември 2009 г. приключи с този документ, наречен Agreed Language for the Pittsburgh G-20 Summit.

Някои основни послания:

• Необходимо е да се определят и изпълнят по координиран начин стратегии за изход [от схемите за подпомагане на икономиките] веднага след възстановяването [им];
• Важно е да се засили глобалното макроикономическо сътрудничество (…) основано на централната роля на МВФ;
• Г-20 трябва да приеме глобално координирана система за макро-пруденциален надзор, основана на тясно сътрудничество между МВФ, Съвета за финансова стабилност и надзорните органи, при ефективен обмен на информация;
• Всички държави от Г-20 следва да възприемат капиталовата рамка на Базел II;
• Г-20 следва да определи обвързващи правила за финансовите институции за променливите възнаграждения [на ръководните служители], които правила да бъдат подкрепени от санкции на национално равнище;
• Международният пазар на въглеродни емисии трябва да бъде разширен и реформиран чрез установяването и свързването на системи за търговия;
• Г-20 трябва да разпознае необходимостта от бърз старт на международната подкрепа за отговор на спешните нужди от финансиране [във връзка с измененията в климата] в развиващите се и особено в най-малко развитите държави.

Ново ръководство за достъп до европейското законодателство

Ново ръководство предоставя основната информация относно официалните източници за законодателство – държавни вестници, консолидирано законодателство и законодателни бази данни. Ръководството покрива Европейския съюз, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), Европейското икономическо пространство (ЕИП), както и всяка от държавите-членки на тези организации.

За съжаление ръководството е достъпно само на английски език.

САЩ няма да изграждат ракетен щит в Европа

САЩ са решили да не изграждат щит за противоракетна отбрана в Източна Европа. Генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен, казва, че решението на САЩ да замрази плановете за ПРО в Чехия и Полша е „положителна стъпка”.

Това може да е вярно. Експертите отдавна предупреждават, че противоракетната отбрана е твърде политическо упражнение с много технически предизвикателства.

Това решение обаче оставя отворен въпроса за участието на САЩ в Източна Европа. Неотдавна група интелектуалци и бивши политически лидери от Източна Европа предупреди, че стратегията на пълзящи заплахи и влияние на Русия в региона може да доведе до de facto [политическа] неутрализация на държавите в Източна Европа.

Известно е, че текущо САЩ гледат на Русия като на партньор, но и като сериозна заплаха за американските интереси. Знае се също така, че американските експерти призовават за консултации с Русия както с всяка друга европейска държава.

Европейският съюз по този начин се оказва в една несигурна позиция на разнопосочни интереси и двустранни споразумения. И все пак някои специалисти казват, че една фокусирана и ангажирана политика на добросъседство към държавите от бившия СССР е най-добрият инструмент за защита на интересите на ЕС. Това твърдение резонира с мнението, че САЩ ще се противопоставят на Москва в опитите да създаде „сфера на влияние” в Източна Европа.