Европейската комисия предлага безвизово пътуване за Албания и Босна и Херцеговина

Европейската комисия е приела предложение да се позволи на гражданите на Албания и Босна и Херцеговина да пътуват с биометрични паспорти в държавите от Шенгенското пространство без визи.

Необходими ли са фондове за разрешаване на проблемите на банките?

Комисията предлага учредяването на ex ante фондове за разрешаване на проблемите на банките, финансирани от данък, събиран от банките, с цел да се подпомогнат дейностите по разрешаване на проблемите на затруднените банки по начин, избягваш разпространението на кризите, позволяващ банките да бъдат ликвидирани постепенно във времето, без да се налага продаването на активи „на пожар”.

Това би трябвало да създаде хармонизирана мрежа от национални фондове, свързани с общи правила за национално управление на кризи. Комисията също така смята, че в дългосрочен план е възможно създаването на Европейски фонд за разрешаване на проблемите на банките.

Мнозина обаче смятат, че предложението институционализира т.нар. морален риск и ще окуражи банките да държат по-рискови активи в портфейлите си. Франция и Великобритания не подкрепят идеята и предпочитат да използват приходите от подобен банков данък за финансиране на бюджета.

Необходими ли са подобни фондове за разрешаване на проблемите на банките? Зависи как гледате на това. Много харесвам анализа на Anthony M. Santomero и Paul Hoffman, според които:

“Тези възможности предлагат някаква надежда за гарантиране на възможността за кредитиране и доверието на потребителите за кратък период. В крайна сметка обаче те не могат да заменят доброто управление на банките и добрите им баланси.”

Не виждам също така как подобни фондове ще разрешат слабостите на правната рамка, които обикновено водят до забавяне на адекватните действия за справяне с банките в затруднение, по-високи разходи за разрешаване на проблемите на банките и слабости на самата банкова система.

Stefano Micossi го казва доста ясно: ако надзорните органи се държат подобаващо, големите остатъчни загуби от неплатежоспособността на банките стават малко вероятни.

Липсващото звено в дебата за управлението на еврозоната

Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, предлага „кризисен кабинет”. Според него „няма достатъчна йерархия или органични връзки между основните играчи и основните институции”. Идеята е в „кризисния кабинет” да се включат председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо, председателят на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише и самия г-н ван Ромпуй.

В същото време председателят на Европейската комисия нарече плановете на Германия за подобряване на икономическото управление на еврозоната „наивни”. Той смята, че не са възможни изменения на учредителните договори в момента.

За мен е очевидно, че дебатът е триъгълен – между Комисията, Европейския съвет и ЕЦБ, изключвайки един играч. Това е Европейският парламент.

Донякъде това е разбираемо. По-нататъшната интеграция на икономическите политики ще засегне държавния суверенитет. Ето защо е необходима твърда подкрепа в държавите членки за по-нататъшни реформи.

Но, както се видя, слабите гаранции в Пакта за стабилност и растеж, договорени от държавите членки, не проработиха. Всякакъв механизъм за координация, който не включва изменение на учредителните договори, вероятно ще го последва. Можем да видим това в концептуалните спорове между Германия и Франция през годините и дори днес.

Наистина, ЕП проведе дебат за координацията на икономическите политики миналата седмица. Но повлия ли този дебат на ЕС? Достигна ли до европейските граждани? Не съм сигурен.

Тъмният сценарий е политическо разединение вместо конвергенция. Това може би вече се случва, имайки предвид някои едностранни действия на Германия. Но това не би трябвало да ни изненадва – правителствата пресмятат своя тактически интерес, залагайки срещу останалите участници в паричния съюз. Всъщност, историята е пълна с примери за разпадане на парични съюзи поради политически разногласия.

Европейските лидери изглежда вярват, че могат да „поправят” еврозоната на междуправителствено ниво с подкрепата на ЕЦБ, и по възможност без изменения на учредителните договори. Би било чудесно, но е невъзможно.

Ето защо би било много, много по-добре ако Европейският парламент имаше по-силен глас в дебата. В момента ЕП е единствената институция, която може да предостави открит форум за дискусия по разнопосочните политически идеи за реформа.

Малко по-грубо казано – държавите членки могат да заобиколят обществената дискусия, но няма да излъжат пазарите.

Нова статия за Kücükdeveci

Новата статия на Anja Wiesbrock в German Law Journal разглежда решението Kücükdeveci на Съда на ЕС. Wiesbrock отбелязва, че общата тенденция е Съдът да преценява обосноваността на актовете най-напред чрез теста за пропорционалност. Тя посочва също така, че Съдът вече счита, че принципът за недискриминация има самостоятелно поле на приложение отвъд обхвата на Директива 2000/78.

Вече съм в Twitter!

След известно обмисляне реших да се присъединя към Twitter. Вижте моя профил тук.

Екзистенциалната криза на еврото – къде сбъркахме?

Правителството на Германия е начело на опитите да се ограничат колебанията в обменния курс на еврото. Първо, германският регулатор BaFin забрани едностранно необезпечените къси продажби на дългови инструменти на държави от еврозоната, без резултат. Второ, Ангела Меркел предложи цялостна реформа на Пакта за стабилност и растеж, с по строги правила и една определена цел – държавите членки да носят сериозна отговорност за стабилно управление на бюджетите си. Трето, Германия е домакин на международна конференция за регулацията на финансовите пазари в Берлин.

Дотук добре. Пазарите обаче не са впечатлени. Всъщност някои анализатори казват, че еврото може да падне под паритет с долара през 2011 г. Проблемът е, че спадът на еврото може да повлияе неблагоприятно на търсенето на държавни облигации в еврозоната точно през годината, когато държавният дълг ще нарасне чувствително.

Председателят на еврогрупата, Жан-Клод Юнкер казва, че не е спешно необходима намеса на валутните пазари.

Една част от проблема според професор Michel Aglietta е, че имаме проблем с платежоспособността на Гърция, а не проблем с ликвидността. Той казва, че програмата за икономии на Гърция е бомба със закъснител, която може да струва скъпо на Европейския съюз. Професорът призовава за незабавно преструктуриране на гръцкия дълг. Той също така казва, че еврозоната няма да оцелее без система за бюджетни трансфери между членовете си. Според него частният сектор не е способен да компенсира драконовските икономии в бюджетите на Португалия, Испания, Ирландия и Италия.

Jan Kregel и Rob Parenteau описват основните аспекти на състоянието на еврозоната, използвайки подхода на финансовия баланс на Wynne Godley. Те казват, че текущият опит за налагане на „бюджетна дисциплина” в периферните членове на еврозоната ще доведе до свиване на финансите, дефлация на приходите на частния сектор и увеличаващ се проблем с частния дълг. Те предупреждават също така, че условията на МВФ ще доведат до два вектора на заразяване в централните членове на еврозоната чрез намаляващ търговски излишък и увеличаване на загубите на банките.

Не съм икономист. Но предупрежденията срещу сегашния подход на ЕС спрямо кризата на еврозоната идват от твърде много места (за алтернативни идеи виж също Peter Bofinger и Stefan Ried, Avinash Persaud, и Paul De Grauwe). Въпросът е твърде сериозен, за да се решава набързо.

Реформата на хедж фондовете продължава

Съветът е приел мандат за преговори с Европейския парламент относно проект на директива, целяща въвеждането на хармонизирани правила за дружества, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (ФАИ) като хедж фондове или частни дялови фондове.

Един от основните въпроси, които пречат на компромиса, е относно правилата за дружествата, управляващи фондове извън ЕС. Европейският парламент предлага ФАИ извън Европейския съюз, които искат да продават своите фондове на вътрешния пазар, доброволно да се съобразят с изискванията на директивата.

Bloomberg цитира Мишел Барние, комисар по вътрешния пазар и услугите, който казва, че ще работи с финансовите министри и Парламента за постигането на „динамичен компромис”, който да запази „интегритета на вътрешния пазар”.

Глупав въпрос: ще се разпадне ли еврозоната?

Да, мнозина ще кажат, че въпросът е глупав. Да, напускането на еврозоната ще е много скъпо за съответната страна. Но вече започвам да се чудя.

Върви слух, че френският президент НиколаСаркози е заплашил, че ще оттегли Франция от еврозоната, ако Германия не осигури финансова помощ за Гърция. Но това е само част от по-голяма история.

Основният въпрос е цената на стабилизацията, а не цената на спасяването. Това каза преди време Albert Edwards, стратегически анализатор на  Societe Generale. Според него за разлика от Япония и САЩ Европа има тенденция към граждански безредици когато е подложена на големи икономически трудности.

Не става дума за това дали Германия отказва да изиграе класическата си роля и да направи отстъпки. Става дума за неспособността на правителствата да продадат достатъчни ограничителни мерки на техните общества.

Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър също предупреждава за потенциалната дезинтеграция на еврото; и други гласове предупреждават за това.

В такива случаи винаги преглеждам осемте сценария на Eurointelligence за разпадане на еврото. Днес четивото не е забавно.

Предложенията на Комисията за координацията на икономическите политики

Комисията е приела съобщение „Засилване на координацията на икономическите политики”. EUobserver съобщава, че предложенията веднага са били отхърлени от Швеция.

Подобряване на функционирането на Пакта за стабилност и растеж

• Увеличаване на ефективността на оценката на конвергентните програми чрез по-добра предварителна координация, включително по отношение на развитието на конкурентоспособността и основните структурни промени. Това ще бъде направено чрез въвеждане на индекс с детайли относно развитието на текущата сметка, нетните чужди активи, производителност, разходи за труд, заетост, реален валутен курс, публичен дълг, частен дълг и цена на активите.

• Национални бюджетни рамки, които по-добре да отразяват приоритетите на бюджетното наблюдение от ЕС. Това ще включва определянето на навременни препоръки за отделните държави, система за ранна оценка на националните бюджети, както и хоризонтална оценка на финансовата позиция на еврозоната.

Справяне с големия публичен дълг и гарантиране на дългосрочна бюджетна устойчивост

• Придаване на ново значение на маастрихтския критерий за публичен дълг. Условията следва да включват подходяща комбинация от бюджетна консолидация и подобряване на бюджетното управление, включително данъчната политика; стабилизация на финансовия сектор и по-широка намеса за възстановяване на макроикономическата стабилност и жизнеспособност.

• По-добро отчитане на взаимовръзката между дефицит и дълг.

По-добра мотивация за спазване и санкции за неспазване правилата на Пакта за стабилност и растеж

• Лихвоносни депозити в случай на неадекватни бюджетни политики

• По-категорично и условно използване на финансовите средства от ЕС, за да се гарантира по-добро спазване на Пакта за стабилност и растеж

• Повторни нарушения на Пакта да бъдат обект на по-бързо решаване и по-строго използване на регламента за Кохезионния фонд.

Ще бъде ли правителството на Камерън ТОЛКОВА евроскептично?

Update: правителството на Великобритания е представило общата си позиция за отношенията си с ЕС. Както се очакваше, се потвърждава идеята за свикване на референдуми при нови изменения на учредителните договори. Идеята за нови изключения от Договора от Лисабон е отпаднала.

Станалото-станало; Великобритания ще бъде управлявана от коалиция между Консервативната партия и Либерал-демократическата партия. както обикновено, ще се опитам да преценя какво означава това за Европейския съюз.

Първо, въпросът с личностите. Бъдещият премиер Дейвид Камерън и бъдещият външен министър Уилям Хейг не са, е, истински фенове на Европейския съюз. Те са давали някои доста притеснителни сигнали в миналото. Камерън обеща да подложи на референдум Договора от Лисабон, после се отказа. Той също така се опита да саботира влизането в сила на Договора от Лисабон, пишейки на Вацлав Клаус.

Г-н Хейг, бивш председател на Консервативната партия и бъдещ външен министър, има мото: „В Европа, но не управлявани от Европа”. Неговият специфичен евроскептицизъм беше важна част от стратегията му като лидер на консерваторите и по-късно като външен министър в сянка. Той горещо се противопоставя на всякакви идеи за присъединяване към еврото. Той отиде толкова далеч, че се наложи администрацията на Белия дом да изрази своето безпокойство, че евроскептицизмът на консерваторите може да подкопае способността на консервативното правителство да влияе на ЕС. Въпреки това, документ, публикуван в Guardian, и подготвен от служители на Уилям Хейг, показва, че той все още е в същата лодка. Той повтаря по-ранните искания на Камерън за изключения от някои разпоредби (наказателно правосъдие, Хартата на основните права, социални права и заетост), които биха изисквали нова ревизия на учредителните договори.

Така че въпросът е дали г-н Камерън и г-н Хейг ще следват напълно тази политика? Не съм толкова сигурен. Правителството на Камерън ще бъде коалиционно. По отношение на наказателното правосъдие либерал-демократите искат Великобритания да остане част от Европол, Евроюст и европейската информационна система за наказателна регистрация. Те също така вярват, че присъединяването към еврото е дългосрочния интерес на Великобритания. На личностно ниво Ник Клег – бъдещият заместник министър-председател, е бил служител на Европейската комисия и по-късно – член на Европейския Парламент.

Това очевидно противоречие трябва да бъде разрешено. Остава да видим как новото британско коалиционно правителство ще реши тези въпроси. Всъщност бъдещата позиция на правителството спрямо Европа може да се окаже основната пречка пред него. Може би г-н Камерън може да използва съветите, идващи от специалното взаимоотношение.