Monthly Archives: февруари 2009

Освобождаване на микропредприятията от правилата на ЕС за финансова отчетност

Европейската комисия предлага да бъдат освободени микропредприятията от сега действащите правила на ЕС за финансовата отчетност.

Микропредприятията се определят въз основа на наличието на два от трите критерии: средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, годишен оборот, който не превишава 1 000 000 евро, и/или стойност на активите, която не превишава 500 000 евро (критерият е специфичен и не отговаря на легалното определение за микропредприятие по чл. 3, ал. 3 ЗМСП).

ГВР за финансов надзор: без микро-пруденциален надзор за ЕЦБ

Групата на високо равнище за финансов надзор публикува дългоочаквания си доклад. Предедател на групата е Jacques de Larosière, а сред членовете са Leszek Balcerowicz и Otmar Issing.

Докладът първо анализира причините за финансовата криза. Една от основните причини, посочени в доклада е, че „ много ниските лихви в САЩ допринесоха за широко разпространен балон [в цените] на недвижимите имоти„. Докладът твърди, че „кредитната експанзия в САЩ беше финансирана чрез значителен приток на капитал от основните развиващи се страни с търговски излишък, и по-конкретно Китай„.

ГВР счита, че са допуснати фундаментални грешки при оценката на риска както от финансовите институции, така и от регулаторите и надзорните органи. Важна констатация на доклада е, че регулаторите и надзорните органи са фокусирали своето внимание върху пруденциалния надзор на микро равнище – по отношение на отделните финансови институции, и не са обърнали достатъчно внимание ма системните рискове от свързани хоризонтални шокове на макро равнище.

Докладът предлага някои контрациклични мерки:
– въвеждане на динамично провизиране или контрациклични резерви на банките в „добри времена“ за ограничаване на кредитната експанзия и по този начин да облекчи процикличните ефекти в „лоши времена“;
– по-рестриктивни правила за съотношението стойност на кредита – стойност на инвестицията (т.е. размера на самоучастието);
– промяна на данъчните правила, които прекомерно насърчават търсенето на активи.

ГВР счита, че регулаторната рамка на Basel 2 се нуждае от основно преразглеждане. Докладът препоръчва:
активите на банковата система да се анализират не само количествено, а и качествено;
• да се прилагат по-строги правила за извънбалансови операции;
• ЕС трябва да определи ясна, обща и разбираема дефиниция на понятието „собствени средства“.

По отношение на агенциите за кредитен рейтинг се препоръчва основен преглед на техния бизнес модел, тяхното финансиране, както и възможността за разделяне на дейностите по определяне на рейтинг от консултантските дейности. Докладът изисква постепенно да се намали използването на рейтинги и рейтингова информация във финансовите регулации.
Някои от другите важни предложения включват:
• поне една добре капитализирана централна клирингова къща в ЕС за кредитни деривативни контракти (credit default swaps);
определянето на бонусите за мениджънта на финансовите институции да се определя на многогодишна база, разпределяйки бонусите през целия цикъл;
Схемите за гарантиране на влоговете в ЕС да се хармонизират и в най-добрия случай да бъдат предварително финансирани от частния сектор.

ГВР посочва, че „групата поддържа разширяването на ролята на ЕЦБ в пруденциалния надзор на макро равнище, но не подкрепя каквато и да е роля за ЕЦБ в пруденциалния надзор на микро равнище [по отношение на отделните финансови институции]“. Докладът предлага създаването на нов орган към ЕЦБ – Европейски съвет за системния риск, на мястото на Комитета за банков надзор. Задачите на новия орган според доклада следва да включват решения и препоръки относно пруденциалния надзор на макро равнище, отправяне на предупреждения за новопоявили се рискове, съпоставка на наблюденията относно макроикономическото развитие и пруденциалния надзор, и определяне на насоки по тези въпроси.

Общи разпоредби за конкурсите на EPSO

Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува в Официален вестник Общите разпоредби приложими към конкурсите на общо основание.

Конкурсите на общо основание са процедури за подбор, които се организират от EPSO с цел съставяне на списъци на издържалите конкурс кандидати, от които европейските институции могат да набират персонал, отговарящ на техните потребности.

Общите разпоредби съдържат полезна информация за всеки, който желае да кандидатства в конкурс на EPSO.

Отговорът на ЕС на икономическата криза: разнопосочен и разединен

EU Observer съобщава, че някои държави членки са започнали да се оплакват от разнопосочните реакции на ЕС към икономическата криза, и по-конкретно от организирането на срещи на високо равнище между ограничен кръг държави членки.

Пример за това е срещата на държавите членки на ЕС, участващи в Групата на 20 водещи държави (Г20). С цел да не отидат твърде далеч, участниците в тази среща не приеха общо изявление след края на срещата.

Сега се оказва, че държавите членки на ЕС от Източна Европа организират своя мини среща на върха, за да координират своите позиции преди извънредната среща на ЕС за икономическата криза на 1 март.

Надявам се, че тази мрежа от предварителни срещи по-скоро ще подпомогне работата на срещата на върха на ЕС, отколкото да обезкуражи вземането на решения.

Неуспех на преговорите между Словения и Хърватска

Преговорите между словенския министър-председател Борут Пахор и неговия колега от Хърватска Иво Санадер не постигнаха съгласие при срещата си на 24 февруари в словенския град Мокрице относно съществуващия териториален спор.

В EurActiv се посочва интересна идея на анонимен евродепутат – Хърватска доброволно да се откаже от правото на вето при бъдещи разширявания поради двустранни спорове, опитвайки се по този начин да заобиколи блокирането на преговорите за присъединяване от Словения.

Въпросът с този спор между Словения и Хърватска е много сериозен и ми напомня за възражението на Гърция срещу името на Република Македония. И в двата случая се оспорват елементи на държавния суверенитет (територия и конституционното наименование на страната, съответно). И Гърция, и Словения имат предимство в спора, защото присъединяването към ЕС не е възможно без единодушие на текущите държави членки. И в двата случая по подобен начин се блокира и присъединяването към НАТО.

Решаването на подобни проблеми може да предостави данни за истинското сближаване на националните интереси.

Нови инициативи за предотвратяването на бедствията и намаляването на рисковете

Европейската комисия представи днес две съобщения свързани с бедствията: подход на ЕС за предотвратяване на природни и причинени от човека бедствия в рамките на ЕС и стратегия за подкрепа на ограничаването на рисковете при бедствия в развиващите се страни. Съобщенията, публикувани заедно, представляват първи опит да се установи по-стратегически подход по тези въпроси.

Съобщението за превенцията набелязва области, в които действията на ниво ЕС ще донесат повече ползи:
• създаване на ниво ЕС на регистър за съществуващата информация и най-добри практики;
• разработване на насоки за очертаване на рисковите и опасни зони;
• установяване на връзка между действащи лица и стратегии в целия цикъл на управление на бедствия посредством подобряване на квалификацията и повишаване на информираността;
• подобряване достъпа до системи за ранно сигнализиране и по-ефикасно направляване на общностните средства.

Съобщението за ограничаването на рисковете при бедствия определя следните приоритетни действия:
• укрепване на политическия диалог с развиващите се страни;
• включване на ограничаването на рисковете при бедствия в политиките и действията на ЕС и развиващите се страни, включително подкрепа от страна на ЕС за национални инвестиции в ограничаването на рисковете;
• разработване на регионални планове, първият от които е за Карибския басейн: подобни планове за действие ще включват например подкрепа за информационни кампании.

Повече гъвкавост за Структурните фондове

Европейската комисия обяви пакет от решения, чиято цел е да се даде възможност за по-голяма гъвкавост на държавите-членки при използването на структурните фондове.

Предвиждат се две конкретни мерки:

  • Удължаване на периода на финансиране за 385 от 555-те програми по линията на политиката на сближаване за периода 2000-2006 г. в случаите, когато средствата не са напълно използвани;
  • Увеличаване маржа на гъвкавост от 2% на 10% за управляващите органи при разпределянето на финансови средства между различни приоритети на т.нар. „приоритетни оси“.