Призракът на омразата броди из Европа

Вчера беше извършено ужасно престъпление в Норвегия, при което бяха убити поне 90 души. Един единствен терорист успя първо да взриви бомба в Осло и после да застреля поне 80 човека в Утоя, мнозина от които тийнейджъри. Знаем много малко за мотивацията му, но изглежда, че е имал крайно-десни и анти-мюсюлмански възгледи. Така че нека го кажем ясно: призракът на расовата и религиозна омраза броди из Европа. Трябва да го спрем.

Наблюдавах с възмущение възхода на крайно-десните партии в ЕС – от Холандия до Франция и от България до Италия. Навсякъде е Европа стана модерен евтиния национализъм и популизма, езикът на омразата и дискриминацията. Дори политици от традиционни партии флиртуват с тази идея. Това трябва да спре.

Европа е страдала твърде често от стереотипите си на омраза. В крайна сметка ние почти унищожихме един цял етнос преди само 70 години. Не мога да подмина ролята на медиите в това. Вчера, докато все още не беше ясно кой е отговорен за този атентат, един английски вестник сложи това заглавие на първата си страница, твърдейки, че атентатът е организиран от Ал Кайда.Това се случи докато множество експерти по тероризъм обясняваха в Twitter, че е малко вероятно Ал Кайда да е замесена. Това не беше невинна грешка. Живеем във времена, когато мнозина в медийния бизнес обичат да флиртуват с крайно-десните идеи, защото знаят, че омразата продава. Изданията на г-н Мърдок не са единствените. Трябва да спрем това.

Доста очевидно е, че европейските държави имат проблем с интеграцията на имигрантите. Много може да се направи по въпроса. Първо, трябва да подобрим сигурността на границите. Второ, трябва да подобрим интеграцията на имигрантите, без да използваме пораженчески език и като взимаме предвид изискванията за сигурността на нашите граждани. Трето, трябва да преразгледаме програмите за подкрепа на развитието на развиващите се държави. Четвърто, трябва да подпомогнем разработването на програми за адаптация към промените в климата за развиващите се държави. Пето, трябва да преследваме престъпленията, мотивирани от расова и етническа омраза.

Този дневен ред е по-важен от всички други задачи на Европейския съюз. Има нужда от лидерство и решителност. Алтернативата е мрачна. Но призракът на омразата е само призрак. Трябва да го спрем.

UPDATE: Моля, разгледайте лицата на жертвите от стрелбата в Утоя.

 

Второто спасяване на Гърция: детайлите

Лидерите на еврозоната одобриха второто спасяване на Гърция, което трябва окончателно да преодолее дълговата криза в страната. Общото финансиране ще възлезе на 109 милиарда евро. Ще бъде използван Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), но падежът на заемите ще бъде удължен от сегашните 7,5 години до 15-30 години с гратисен период 10 години. Лихвата по заемите ще бъде около 3,5%, близо до разходите за финансиране на ЕФФС. Падежите на съществуващите заеми от първото спасяване на Гърция ще бъдат удължени. Частният сектор ще допринесе с до 37 милиарда евро. На финансовите институции ще бъдат предоставени няколко опции за участие, включващи обратно изкупуване на гръцки дълг, удължаване на падежа на облигациите и разсрочване на дълг. Гръцките банки ще бъдат капитализирани „при нужда“.

ЕФФС и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще могат да:

• действат въз основа на програма за превенция;
• финансират рекапитализацията на финансови институции чрез заеми към правителствата, включително на държави, включени в програма за стабилизация;
• се намесват на вторични финансови пазари въз основа на анализ на ЕЦБ за наличието на изключителни обстоятелства и рискове за финансовата стабилност.

Лихвените равнища и падежите на заемите на ЕФФС за Гърция ще бъдат приложени също и към Португалия и Ирландия.

Ще бъде ли ефективно новото спасяване? Трудно е да се каже. Икономическите коментатори са донякъде скептични. Felix Salmon отбелязва, че тази сделка сама по себе си не е достатъчна, за да направи Гърция отново платежоспособна. Според него това не е еднократно действие и същите инструменти ще се използват за Португалия и/или Ирландия.

Ясно е, че сделката ще облекчи страховете за финансов колапс на еврозоната. Но в същото време сделката не решава проблема с икономическия растеж на Гърция (и по аналогия на Португалия, Ирландия, Испания и т.н.). Основният проблем на еврозоната продължава да съществува. Докато не се справим с макроикономическите дисбаланси и структурните пречки пред растежа, няма да преодолеем причините за настоящата дългова криза.

 

 

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Ревю на книга: 50 дни, които промениха Европа

Съвременната европейска история често е пренебрегвана от мнозина. Тя изглежда толкова интуитивна, толкова добре позната и дори малко скучна. Но дяволът е в детайлите и незнанието за нашето минало може да навреди на нашето бъдеще.

Именно тук идва на помощ новата книга на Hanneke Siebelink – The 50 Days that Changed Europe. Книгата е кратка, добре написана история на процеса на европейска интеграция, която представя най-важните събития, които наистина са променили Европа. Книгата е подходяща и за студенти, и за преподаватели, защото Siebelink е извършила едно детайлно изследване и текстът съдържа някои много интересни прозрения. Стилът и езикът на книгата са много достъпни, което винаги е предимство.

Направих някои изчисления въз основа на избора на събития в книгата. На графиката можете да видите динамиката на основните събития относно европейската интеграция през последните десетилетия. Очевидна е тенденцията за увеличаване на интензивността на интеграционния процес. Нека се надяваме, че новото десетилетие няма да завърши със злополучната графика за живота на пуйката.

 П.С. Ще предоставя копие от книгата за библиотеката „Социални науки“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.