Monthly Archives: ноември 2008

Конституционният съд на Чехия одобри Договора от Лисабон

Конституционният съд на Чешката република е постановил решение по делото за конституционосъобразността на Договора от Лисабон. Според решението няма пречка Чешката република да ратифицира Договора от Лисабон. Конституционият съд счита, че Договорът от Лисабон „не променя основната концепция на европейската интеграция“.

Нова директива относно отпадъците

В Официален вестник е публикувана Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.

Променено е съдържанието на легалните определения за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците. Включени са нови легални определения за предотвратяване, повторна употреба, подготовка за повторна употреба, третиране и рециклиране.

Установяват се установят общи цели в областта на околната среда за управление на отпадъците в рамките на ЕС.

Посочена е йерархия на отпадъците като приоритетен ред от дейности:

а) предотвратяване;
б) подготовка за повторна употреба;
в) рециклиране;
г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване
на енергия; и
д) обезвреждане.

Определена е цел за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата от 50 % от общото тегло до 2020 г.

По отношение на мрежата за обезвреждане на отпадъците във всяка държава-членка се прилагат принципите за самодостатъчност и близост.

Предвидени са специални режими за опасните отпадъци, биологичните отпадъци и отработените масла.

Въвежда се задължение за държавите-членки да разработят програми за предотвратяване на отпадъци не по-късно от 12 декември 2013 г.

ЕК отнема окончателно акредитации по ФАР

Според вестник „Дневник“ Европейската комисия е решила да не връща отнетите през юли акредитации на изпълнителните агенции, разпределящи средствата по ФАР – Централното звено за финансиране и договаряне (CFCU) към Министерство на финансите и Изпълнителната агенция по ФАР в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Така се оказва, че според ЕК Република България не е успяла в срок да направи необходимото, за да гарантира ефективното управление и контрол на финансовите средства на Европейския съюз в тези две специализирани администрации. Според говорител на комисаря по разширяването: „повечето от мерките бяха само обещание за бъдещи действия и не доведоха до конкретни резултати“.

Програма ФАР (или Phare) беше създадена от Европейската общност през 1989 г. като инструмент на солидарност с държавите от централна и източна Европа. Според чл. 3, пара. 3 на Регламент (ЕО) 3906/89 „програмата ще се фокусира върху основните приоритети за приемане на достиженията на общностното право, изграждане на административния и институционалния капацитет на присъединяващите се държави и инвестиции“.

Оказва се, че в самите административни звена, натоварени с изпълнението и отчитането на програмата ФАР у нас, НЯМА административен и институционален капацитет така щото да бъде надлежно финансирано развитието на административния и институционален капацитет в други администрации.

Така да се каже, солидарността е убита в зародиш. Целите на програмата не са постигнати. Това е прецедент. Никога не се е случвало в Европейските общности.

––––––––––

Днес (26.11.2008) чета интервю на Оли Рен: „Политическата намеса е проблем, по който до момента не са взети мерки. Проблемът с българските власти не е в липсата на комуникация, а на убедителни действия.“

В същото време министър-председателят на Република България е изразил загриженост, че България е третирана различно от останалите страни в ЕС и че недостатъците в страната, включително корупцията, не се различават от другите нови членки, както и от някои от по-старите.

В случай, че има основания за подобни притеснения, е наложително въпросът да бъде отнесен до Европейския парламент и до Съвета на ЕС, защото независимостта на Европейската комисия е от основно значение за общностния правов ред (виж и чл. 213, пара. 2 ДЕО).

Решение относно езиковия режим

Първоинстанционният съд се е произнесъл по дело T 185/05 – Италианска република срещу Комисия на Европейските общности. Спорът е относно решение на ЕК, с което се постановява, че „публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на запазени за външни кандидати обяви за работа за заемане на ръководни длъжности занапред ще се прави на немски, английски и френски език за период, който трябва по принцип да приключи на 1 януари 2007 г.“

Първоинстанционният съд припомня, че многобройните позовавания в Договора ЕО на използването на езиците в Европейския съюз, сред които по-конкретно членове 290 ЕО и 314 ЕО, които Италианската република и встъпилите страни посочват, не могат да се считат за изразяване на основен принцип на общностното право, гарантиращ на всеки гражданин правото да изисква всичко, което може да засегне неговите интереси, да бъде съставено на неговия език при всички обстоятелства.

В същото време се посочва, че прилагането на решението на ЕК може да доведе до дискриминация, основана на езика между кандидатите в процедура за подбор. Според съда:

„публикациите в Официален вестник с външна насоченост, които по самото свое естество са адресирани и към външните на Комисията лица, за които е ирелевантно обстоятелството, че избраните за публикацията езици са вътрешни работни езици на Комисията.“

Швеция ратифицира Договора от Лисабон

С 243 гласа „за“, 39 „против“ и 13 „въздържал се“, след 9-часов дебат шведският парламент ратифицира Договора от Лисабон.

Остават ратификациите в Чехия (след няколко дни там ще бъде гледано делото пред Конституционния съд) и Ирландия (очаква се Ирландия да предложи „път напред“ на Европейския съвет през декември 2008 г.).

Това е стъпка в правилната посока, но съм все така скептичен за влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г.

Създава се програма за предоставяне на учениците на пресни плодове и зеленчуци

Европейските фондове ще финансират с 90 млн. EUR годишно закупуването и раздаването в училищата на пресни плодове и зеленчуци. Тези средства ще се допълват от публични и частни фондове на желаещите да участват в програмата държави-членки.

Целта на програмата за консумация на плодове и зеленчуци в училищата е да насърчи младите хора да придобият навици на здравословно хранене, които, според проучванията, са с вероятност да бъдат част от привичките им и по-късно. Освен предоставянето на плодове и зеленчуци на целева група ученици, програмата ще изиска от участващите държави-членки изготвянето на стратегии, включващи образователни и информиращи инициативи, както и споделянето на най-добрите практики.

Счита се, че 22 млн. деца в ЕС са с наднормено тегло. Повече от 5 млн. от тях са прекалено пълни, като този брой се очаква да нараства с 400 000 всяка година. Едно по-здравословно хранене би спомогнало за борбата с този проблем. Програмата е разчетена да започне през 2009-2010 учебна година.

Подготвя се план за подкрепа на европейската икономика

Euractiv съобщава, че по инициатива на Европейската комисия се подготвя план за подкрепа и насърчаване на европейската икономика на приблизителна стойност 130 млрд. евро (около 1% от БВП на ЕС). Посочената сума е по-голяма от годишния бюджет на ЕС (около 110 млрд. евро), което показва и оценката на ЕК за сериозността на икономическата криза.

Очаква се планът да бъде представен от ЕК на 26 ноември и да бъде одобрен на Европейския съвет през декември.

Една от индустриите, която вероятно ще бъде обект на подкрепа на общностно ниво, е производството на автомобили.

Доклад за временните ограничения за свободното предоставяне на труд

Европейската комисия представя доклад относно влиянието на трудовата миграция от новите държави членки във връзка с приложението на преходните разпоредби, които дават право на държавите-членки да ограничават временно свободния достъп на работници до своите пазари на труда.

Статистическите данни за населението на държавите-членки и данните от проучването на работната сила показват, че средният дял на граждани от присъединилите се през 2004 г. страни (ЕС-10), живеещи в ЕС-15, е нараснал от 0,2 % през 2003 г. на 0,5 % в края на 2007 г. През същия период делът на живеещите в ЕС-15 българи и румънци се е увеличил от 0,2 % на 0,5 %. По-голямата част от мобилните работници от новите държави-членки, присъединили се през 2004 г. – най-вече тези от Полша, Литва и Словакия – са заминали за Ирландия и Обединеното кралство, докато Испания и Италия са били предпочитана цел за румънците и българите.

Докладът се допълва от по-подробен анализ на мобилността в ЕС след разширяването, представен в доклада на Комисията „Заетостта в Европа през 2008 г.“

Статистика за миграцията в ЕС

Евростат публикува ново изследване за миграцията в Европейския съюз – тема на широк дебат и на общностно, и на национално ниво.

Основните приемащи имигранти държави са Испания, Германия и Великобритания. Имиграцията бележи голям ръст в Испания и Ирландия, и спад в Германия, Австрия и Холандия.

Най-много имигранти в самия ЕС идват от Полша и Румъния, а извън съюза – от Мароко. Малко повече от половината имигранти са от държави извън ЕС. България е на седмо място по брой на имигрантите към други държави от ЕС, с по-висок от средния брой имигранти на 1000 души.

Българските граждани имигрират най-вече към Гърция.

Разбира се, това са данни за официалната имиграция и не включват голяма част от временно пребиваващите или незаконно пребиваващи имигранти.

Резултати от срещата на Г-20 във Вашингтон за финансовата криза

В декларацията от срещата на върха Г-20 във Вашингтон в събота се анализират причините за възникване на финансовата криза („участниците на пазара търсеха високи печалби без адекватна оценка на рисковете и не полагаха дължимата грижа [due diligence]“.

Набелязани са незабавните стъпки по противодействие на финансовата криза:

• Продължаване на усилията за стабилизиране на финансовата система;
• Отчитане на важността на подкрепата, оказвана от паричната политика;
• Използване на фискални [бюджетни] мерки с бърз ефект за стимулиране на местното търсене, при поддържане на рамка за фискална устойчивост;
• Помощ за възникващи и развиващи се икономики за достъп до финансиране, включително чрез предоставяне на ликвидност (особено от Международния валутен фонд);
• Насърчаване на Световната банка и други международни банки за развитие да използват целия си капацитет за постигане на техните цели за развитие;
• Осигуряване на достатъчно ресурси за МВФ, Световната банка и другите международни банки за развитие.

По отношение на реформата на финансовата система се определят следните принципи:

• Подобряване на прозрачността и отчетността;
• Засилване на регулацията;
• Насърчаване на интегритета на финансовите пазари;
• Засилване на международното сътрудничество;
• Реформиране на международните финансови институции.

Декларацията има доста компромисен тон и е далеч от по-амбициозните цели на ЕС в тази област, опредлени на срещата на върха на 7 ноември (особено по отношение на регулацията на финансовите пазари).