Медиите съобщават, че топлофикационните дружества в няколко български градове планират да спрат топлоподаването към абонатни станции на жилищни сгради, в които не са платени над 50% от задълженията на етажната собственост за топлинна енергия.
Това означава, че ще бъде спряно топлоподаването и за потребители, които нямат текущи задължения към съответната топлофикация.
Първоначално си помислих, че става дума за недоразумение. Не е недоразумение, вече лично прочетох две такива съобщения, разлепени в жилищни сгради в София. Нещо повече, на сайта на „Топлофикация София“ АД е представен списък на „спрените“ сгради до 18.09.2008 г.
Пак от медиите се разбира, че Федерацията на потребителите е предявила иск срещу „Топлофикация София“ АД, и по-конкретно срещу длъжностните лица на дружеството, разпоредили спирането на топлинната услуга – изпълнителният директор и Управителният съвет.
От гледна точка на общностното право има два нормативни акта, които са важни за казуса. Единият е Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, а другият – Директива 98/27/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите.
Чл. 6, пара. 1, т. „б“ на Директива 2006/32/ЕО предвижда, че „1. Държавите-членки следва да гарантират, че техните енергоразпределителни предприятия, оператори на разпределителната мрежа и/или дружества за търговия с енергия на дребно: (…)се въздържат от всякакви дейности, които могат да възпрепятстват търсенето и предлагането на енергийни услуги (…)Съответната държава-членка следва да вземе необходимите мерки, за да приключи подобни дейности, когато има такива.„
В случай, че Република България не изпълни това свое задължение, бездействието eo ipso ще съставлява неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 226 и следващите ДЕО.
В допълнение, Директива 98/27/ЕО предвижда процесуално право на иск за квалифицираните организации относно разпореждане за преустановяване или забрана на дадено нарушение, увреждащо колективните интереси на потребителите.
Така действието на Федерацията на потребителите изглежда правилно; но Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и главния прокурор според мен на собствено основание следва да изпълнят задължението на държавата България по чл. 6, пара. 1, т. „б“ на Директива 2006/32/ЕО.