Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Без коментар: Бъсеску, Саркози и Берлускони

Отдолу виждате видео, заснето на скорошната среща на високо равнище на НАТО и ЕС в Лисабон. Текстът към видеото е на френски. Hat tip: J. S. Lefebvre.

Доклади за напредъка на разширяването за 2010 г. накратко

Европейската комисия представи своята оценка на програмата за разширяването на Европейския съюз. Тя се състои от стратегия за 2010-2011 г., мнения по молбите за членство на Черна гора и Албания, както и седем доклада за напредъка на страните кандидатки и потенциални кандидатки. Докладите за напредъка са обобщени по-долу.

Голямата новина е, разбира се, Хърватска. Комисията смята, че преговорите навлизат във финалната си фаза. Остават за покриване някои индикативни показатели в областта на правосъдието и защитата на основните права. Комисията отбелязва, че корупцията остава преобладаваща в много области. Ако всичко върви нормално, Хърватска ще приключи преговорите си през 2011 г., което означава възможно присъединяване през 2013 г.

Според Комисията Македония е готова да започне преговори след като бъде решен въпроса с името. Една от важните препоръки е да се укрепи административния капацитет за изпълнение и прилагане на законодателството. Комисията посочва, че са необходими по-нататъшни усилия по отношение независимостта на съдебната власт, борбата срещу корупцията, реформа на публичната администрация и свободата на изразяване в медиите.

Преговорите за присъединяване с Турция напредват, макар и доста бавно. Основните пречки са изпълнението от Турция на всички задължения по митническия съюз с ЕС, както и осъществяването на напредък в отношенията с Кипър. Комисията отбелязва, че пакетът конституционни изменения, одобрен на референдум на 12 септември е създал условия за напредък в редица области като например съдебната власт, защитата на основните права и публичната администрация.

Заключението за Босна и Херцеговина е, че липсата на обща визия от политическите лидери за посоката на развитие на страната продължава да блокира важни реформи и по-нататъшния напредък към ЕС. Ролята, която играе етническата идентичност в политиката, продължава да пречи на функционирането на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и общото управление на страната.

Комисията отбелязва, че в Сърбия се изискват допълнителни усилия по отношение на реформата на публичната администрация и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Въпреки активното сътрудничество на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Ратко Младич и Горан Хаджич са все още на свобода. Сърбия е отложила реформите за справяне със структурните недостатъци на икономиката.

Комисията приема, че Черна гора е готова да стане страна – кандидатка за членство. Черна гора трябва да приложи ефективно законодателството си във всички области. Основните проблеми се наблюдават в следните области: ефективност на анти-дискриминационните политики, свобода на изразяването, отношения с гражданското общество, както и положението на бежанците от Хърватска, Босна и Херцеговина и Косово.

Комисията отбелязва консултативното становище на Международния съд в Хага, според което декларацията за независимостта на Косово не нарушава международното публично право или резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, както и последващата резолюция на Общото събрание на ООН, която цели започването на диалог между Белград и Прищина за насърчаване на сътрудничеството, постигане на напредък по пътя към ЕС и подобряване живота на хората. Комисията обаче отбелязва, че съдебната власт не функционира ефективно в Косово. Спазването на законността остава сериозен проблем.

По отношение на Исландия Комисията заключва, че страната отговаря на политическите критерии за членство и въпреки удара на банковата криза страната е подготвена да предприеме необходимите мерки, за да отговори на изискванията за членство в ЕС.

Албания е постигнала сериозен напредък през последните 12 месеца, но са необходими по-нататъшни реформи преди страната да започне преговори за присъединяване. Ефективността и стабилността на демократичните институции на страната и по-конкретно на парламента не са постигнати в достатъчна степен. Политическият диалог е конфронтационен и не отразява духа на демократичност, не на последно място заради политическия блокаж след изборите през юни 2009 г.

 

 

Безветрие за разширяването?

Според някои сведения Словения забавя преговорите за присъединяване с Хърватска, като не позволява затварянето на преговорната глава за свободното движение на капитали, въпреки че Хърватска е изпълнила всички критерии. Проблемът на Македония с името и с Гърция остава „в кома”.

Ето защо прочетох с интерес доклада на Natasha Wunsch и Julian Rappold от DGAP относно присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Авторите посочват две основни причини за текущата умора от разширяването: присъединяването на България и Румъния, което се разглежда като прибързана стъпка о общия фокус върху вътрешните проблеми на ЕС, което е довело до потъването на присъединяването до дъното на списъка с приоритети.

Авторите предупреждават, че забавянето на присъединяването може да доведе до опасна дестабилизация на региона. Икономическата консолидация поради намесата на МВФ ще бъде извършена за сметка и на най-необходимите реформи. Орязването на социалните разходи рискува да подкопае доверието в институциите. Поради това според авторите е необходимо да се мобилизират всички съществуващи фондове на ЕС и да се улесни тяхното използване от държавите в Западните Балкани.

За Турция и критериите за присъединяване

В последните дни и турски, и европейски политици се изказаха в полза на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Егемен Багъш, турският главен преговарящ с ЕС, се опита да отблокира кандидатурата на Турция като призова държавите от ЕС да свикат референдуми за присъединяването на страната към ЕС. Бившият външен министър на Германия, Йошка Фишер, предвижда, че опозицията на Австрия, Франция и Германия към присъединяването на Турция към ЕС ще се стопи с времето.

И в двата случая основните аргументи са силата на турската икономика и демографският профил на населението – средната възраст на населението в Турция е 28 години спрямо 42 в ЕС, а турската икономика нарасна с 11 процента през първата половина на тази година, докато икономиката на ЕС – само 1-2 процента.

Но това няма да е достатъчно. Критериите за присъединяване вече са правнообвързващи (чл. 49 ДФЕС) и те включват т.нар. „политически критерии”, които се покриват особено трудно. „Политическите критерии” включват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, законност, защита на човешките права и малцинствата.

Турция трябва да се стреми на първо място да покрие тези критерии. Никакво ниво на икономическо развитие не може да замести липсата на демокрация или спазване на човешките права. Турската комуникационна стратегия трябва да се концентрира върху насърчаването на демократичните ценности и едва след това – върху икономическото развитие. Иначе Турция ще се позиционира като ценен търговски партньор и източник на имиграция, но не и като потенциална държава членка.

Сърбия рискува присъединяването си към ЕС заради Косово?

Интересна статия във waz.euobserver.com разсъждава върху проблема с независимостта на Косово от Сърбия. Статията твърди,че упоритостта на Сърбия да отрича очевидното може да застраши присъединяването на страната към Европейския съюз.

Това може да е вярно, но трябва да имаме предвид принципната опозиция на няколко държави членки срещу независимостта на Косово. Докато всички държави членки на ЕС не признаят независимостта на Косово би било глупаво да очакваме съществено изменение на позицията на Сърбия по този въпрос.

Начало на преговорите за присъединяване с Исландия

Това винаги е важно събитие. Днес Европейският съюз и държавите членки ще започнат официално преговорите за присъединяване на Исландия към Европейския съюз. Процесът вероятно ще бъде гладък като се има предвид, че Исландия участва в Европейското икономическо пространство. Най-голямото препятствие пред преговорите остава спорът с Великобритания и Нидерландия относно обезщетяването на вложителите в банката Icesave.

Приоритети на белгийското председателство на Съвета 2010

Белгийското председателство на Съвета започна и публикува своята програма. Целите и приоритетите са:

• Възобновяване на трайния, устойчив и балансиран икономически растеж в Европейския съюз;
• Изпълнение на целите на стратегията Европа 2020;
• Нова правна и надзорна рамка за финансовия сектор;
• Зелени работни места и бели работни места (в социалния сектор и здравеопазването);
• Цели и индикатори в областта на социалната закрила, социалното включване, пенсиите, здравеопазването;
• Преговори за Европейски патент;
• Насоки за по-добра координация на политиките на държавите членки в областта на научно-изследователската и развойната дейност;
• Гарантиране на енергийните доставки;
• Постигане на съгласие по ново европейско законодателство, което ще позволи на държавите членки да възстановяват част от външните разходи, предизвикани от пътния транспорт, от използващите го;
• Установяване на единна процедура за даване на убежище и обща международна закрила до 2012 г.;
• Борба срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция и трафика на хора;
• Законната имиграция също ще бъде приоритет на председателството.

Интересно е, че програмата използва мотото „Да вкараме отново Европа в действие!“. Чудя се дали това има нещо общо с досегашното испанско председателство.

България: законност или полицейска държава?

Интересна статия на Веселин Желев в WAZ.EUobserver.com относно настоящето състояние на българската демокрация. Статията е може би едностранчива, но задава важни въпроси.