Нови рестриктивни решения на Съда на ЕС относно публичния достъп до документи

Публикувани са нови решения на Съда на Европейския съюз, които разглеждат регламента за публичен достъп до документи. И двете решения отменят решения на Общия съд (бивш Първоинстанционен съд) и са по-рестриктивни в разбирането си за правото на достъп до документи на институциите на ЕС.

Първото решение – по делото T-194/04 Bavarian Lager v Commission, разглежда въпроса за достъп до лични данни. Съдът посочва, че когато се иска осигуряване на достъп до документи, съдържащи лични данни, се прилагат изцяло правилата на регламента за защита на личните данни. Това означава, че получателя на личните данни трябва да обоснове нуждата от разкриване на личните данни, а субектът на данните има правото да се противопостави във всеки един момент, на легитимно основание относно неговото положение, на разкриването на тези данни, отнасящи се до него/нея.

Във второто решение – по делото T-237/02 Technische Glaswerke Ilmenau v Commission, Съдът разглежда особеностите на процедурата за установяване на държавна помощ. Според Съда заинтересувани страни, различни от съответната държава членка, отговорна за отпускане на помощта, нямат право на достъп до документите в административното дело на Комисията.

Подписано е споразумението SWIFT

Споразумението за предоставяне на банкови данни между ЕС и САЩ е подписано след продължителен период на преговори. Но наистина интересното тук е решителната роля на Европейския парламент, който през февруари отказа да одобри временно споразумение за обмен на данни. По-късно ЕП изиска ново отваряне на преговорите, за да гарантира, че служител от ЕС ще присъства на мястото, където американските служители за борба с тероризма ще осъществяват достъп до данните, които са им предоставени.

Призив от евродепутатите за експертна помощ във финансовата регулация

Това е едновременно необикновено и необичайно. Група членове на Европейския парламент се оплакват от натиска, оказван им от финансовия и банковия сектор, за да повлияе на законодателството, което го регулира (hat tip: Hajo Friedrich). Евродепутатите призовават неправителствените организации, академични изследователи, мозъчни тръстове и т.н. да се организират и създадат една или повече НПО, способни да развият подобна експертиза в областта на финансовите пазари.

Декларацията заявява още:

“В САЩ връзките между Goldman Sachs и правителството са известни. Но в Европа тази близост определено не е по-малка.”

Въпреки че е донякъде само-омаловажаващ, този призив трябва да се приеме сериозно. Финансовият сектор е твърде важен, за да се управлява от едностранчиво екпертно знание.

Първа ревизия на учредителните договори след Лисабон

Може да сте чули за това – един от нерешените въпроси в Договора от Лисабон е относно липсващите 18 места в Европейския парламент. Изборите за ЕП през 2009 г. бяха проведени по старите правила за общо 736 места в ЕП, защото Договорът от Лисабон все още не беше влязъл в сила. Според Договора от Лисабон обаче трябва да има 754 членове на ЕП. Ето защо 18 члена на ЕП не можеха да заемат своите места без провеждане на Междуправителствена конференция (МПК) и ратификация на изменението на учредителните договори.

Тази МПК бързо одобри текста на изменението, което беше одобрено преди това и от ЕП. Но 18-те евродепутати (включително един от България) ще могат да заемат местата си единствено след като приключи процеса по ратификация на изменението в 27-те държави членки на ЕС.

Второ изменение на Споразумението от Котону

Подписано е второто изменение на Споразумението от Котону с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Споразумението от Котону представлява основата на специалните отношения между ЕС и държавите от АКТБ. То цели намаляване и евентуално премахване на бедността, както и устойчиво развитие и постепенна интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика.

Промените включват засилени разпоредби срещу разпространението на лекострелково оръжие и леко въоръжение, както и срещу организираната престъпност и трафика на хора, наркотични вещества и оръжия. Предвидени са нови процедури за подпомагане на държавите от АКТБ за адаптиране към глобалното затопляне и за интегриране на промените в климата в стратегиите за развитие, както и подобрена подкрепа за сектора рибарство и аквакултури и борба срещу ХИВ/СПИН.

За критична оценка виж доклада на CONCORD Cotonou Working Group.

България – най-бедната държава членка на ЕС

Това не е гореща новина, но ако все пак сте се съмнявали – България Е най-бедната държава в Европейския съюз въз основа на БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност. По-бедни сме и от Хърватска, Черна гора и Турция.

Европейската дипломатическа служба – още една победа за Европейския парламент

Постигнато е политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по предложението за решение на Съвета за състава и дейността на Европейската служба за външно действие. Но почакайте: защо е нужно политическо споразумение за решение на Съвета???

Отговорът се състои в бюджетните правомощия на ЕП. Въпреки че ЕП има само консултативни правомощия по отношение на решението на Съвета, то по отношение на финансирането на Европейската служба за външно действие може да каже много повече. Европейският парламент първоначално се противопостави на предложението, изисквайки бюджетен контрол върху службата, повечето служители да идват от институциите на ЕС, а не от държавите членки и ръководните служители да са политически отговорни пред Парламента по време на осъществяване на своите задължения. Поради това беше необходим компромис и Европейският парламент трябваше да работи с Върховния представител по ОВППС и държавите членки за постигането му.

Това определено изглежда като победа за Европейския парламент.

България: законност или полицейска държава?

Интересна статия на Веселин Желев в WAZ.EUobserver.com относно настоящето състояние на българската демокрация. Статията е може би едностранчива, но задава важни въпроси.

Постижения и пропуски в заключенията на Европейския съвет за икономиката на ЕС

Ще се опитам да изброя постиженията и пропуските в заключенията на Европейския съвет от заседанието на 17 юни 2010 г.

Постижения:

Стратегията „Европа 2020“ – тя трябва да насърчи серия реформи, насочени към конкурентноспособността и заетостта, поставяйки изследванията и иновациите в основата на икономическите инициативи за следващото десетилетие. Целта е да се постигне 75% заетост за мъжете и жените от 20 до 64 г., повишаване на разходите за изследвания и иновации до 3% от БВП, намаляване на емисиите парникови газове с 20%, намаляване на отпадането на ученици от училище с 10%, и изключване на риска от бедност и изключване поне за 20 милиона души.

Икономическо управление – изрична цел за засилване на превантивните и корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж; въвеждане на концепцията за динамичен дълг; списък с индикативни показатели за оценка на конкурентноспособността и дисбалансите в нея, позволяващ ранно откриване на неустойчиви тенденции; публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките от банковия надзор; въвеждане на система от данъци и такси за финансовите институции, осигуряваща справедливо споделяне на тежестите и създаваща стимули за ограничаване на системния риск.

Исландия – начало на преговорите за присъединяване.

Естония – въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

Иран – нови санкции на основание Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН.

Пропуски – Европейският съвет не е приел никакви конкретни мерки за справяне на дисбалансите в икономическия растеж и за истинска, сериозна координация на бюджетните политики. С други думи Европейският съвет е отложил вземането на болезнени решения за бъдещето на икономическото управление на ЕС, като в същото време определя стратегически цели, които могат или да произведат, или да не произведат ефективни резултати.

Доклад за публичните финанси на ЕС – 2010 г.

Европейската комисия е публикувала своя Доклад за публичните финанси на ЕПС за 2010 г. Докладът разглежда как са се развили бюджетните политики на държавите членки по време на финансовата и икономическа криза и оценява перспективите за публичните финанси и необходимите политики занапред.

Докладът посочва, че бюджетните дефицити и държавният дълг са се увеличили значително, достигайки безпрецедентни за ЕС размери. Това силно влошаване на публичните финанси се дължи както на автоматичните ефекти на икономическата криза, така и на мерките за подкрепа, предприети от правителствата на държавите от ЕС. Според Комисията тези временни мерки са имали позитивен ефект върху заетостта и икономическата активност по време на кризата, подкрепяйки търсенето и поддържайки икономически дейности и работни места, които в противен случай биха били загубени.

Докладът също отбелязва намаляващата раждаемост и увеличаващата се средна продължителност на живота, които ще имат сериозен ефект върху потенциала за растеж на икономиките на държавите от ЕС и върху публичните финанси. Държавите членки с големи бюджетни дефицити и високи разходи поради застаряването на населението са изправени пред най-големите рискове и най-спешната нужда от решаване на въпроса за дългосрочната устойчивост на публичните си финанси.

Тревожно заключение на доклада е, че значителната консолидация на бюджетите, предвидена в програмите за стабилизация и конвергенция не е достатъчна, за да спре или намали увеличаването на публичния дълг заради кризата. Според Комисията държавите членки трябва да преместят фокуса на данъчната тежест от данъците върху доходите към енергийни данъци и екологични данъци като част от „раззеленяването“ на данъчната система. Докладът казва, че консолидацията на бюджетите в посока на намаляване на разходите има по-голям успех от консолидацията, основана на увеличаване на данъците, а постепенната консолидация е по-успешна от стратегията „студен душ“ (шокова консолидация).