Конституционният съд на Република България е образувал дело № 10/2007 г. по искане на 53 народни представители от XL Народно събрание за обявяване противоконституционността на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност в частта му „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус“ (обн. ДВ, бр. 108 от 2007 г.).
Според медиите мотивите на депутатите са, че са частните съдебни изпълнители не упражняват независима икономическа дейност, а делегирана държавна власт, затова не трябва да бъдат в обхвата на закона.
Чл. 13 от Директива 2006/112/ЕО:
„Държавните, регионалните и местните органи на властта и други организации, субекти на публичното право, няма да се разглеждат като облагаеми лица по отношение на дейности и сделки, в които те участват като държавни органи, дори когато събират мита, такси, налози или плащания във връзка с тези дейности или сделки.
Когато, обаче, те участват в такива дейности или сделки, ще се разглеждат като облагаеми лица по отношение на тези дейности или сделки, ако третирането им като необлагаеми лица би довело до значими изкривявания на конкуренцията.“
Преводът е неофициален, за съжаление тази Директива все още няма официален превод на български език въпреки голямата си важност.
Съдът на ЕО се е произнасял многократно по предишния текст, уреждащ същия въпрос в чл. 4(5)(1) от Шестата рамкова директива за ДДС (вж. 231/87 и 129/88 Carpaneto and Others [1989] ECR 3233; 408/97 Commission of the European Communities v Kingdom of the Netherlands; C‑284/03Temco Europe [2004] ECR I‑11237 и т.н.).
Според СЕО само тези дейности, извършвани от субекти на публичното право, които представляват основното „ядро“ от държавната дейност могат да се разглеждат като освободени от облагане с ДДС. В практиката си СЕО изследва дали дейността се извършва от орган, който се регулира от публичното право и дали този орган действа в качеството на публична власт.
В този смисъл искането на народните представители има основание. Изпълнението на съдебните решения отговаря на теста на СЕО за приложение на освобождаването от ДДС. Що се отнася до основанието на искането, както е посочено в съобщението на Конституционния съд (противоречие с Преамбюла, чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 56 и чл. 134 от Конституцията на Република България), по-удачно би било да се аргументира искането с чл. 13 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с чл. 93 ДЕО.