Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Защо структурните фондове не работят правилно в България

Институт „Отворено общество“ София е публикувал доклад, който очертава основните причини за лошото функциониране на структурните фондове на ЕС в България (резюме тук). Структурните фондове са основен инструмент на регионалната и кохезионна политика на ЕС. Новите държави членки и особено България срещат значителни трудности при използването на тези средства за своето регионално развитие.

В доклада са очертани три основни причини:

• Дефицити в националното програмиране на средствата от ЕС за финансовия период 2007–2013 г.;
• Лошо прилагане на принципа на партньорство с представители на гражданския сектор при националното управление на средствата от структурните фондове;
• Дефицити на регионалното планиране в България.

Тези констатации са значими, доколкото поставят под съмнение изпълнението и на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС в България. Капацитетът за усвояване очевидно е много нисък и трябва да се предвидят конкретни мерки, за да се избегне повтаряне на грешките. Европейската комисия обикновено фокусира критиките си върху институционалния капацитет на българската администрация и качеството на структурите за управление. Но този доклад ясно показва, че проблемът е много по-дълбок и започва с етапите на програмиране и планиране.

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Три варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика

Европейската комисия е приела съобщение относно „Общата селскостопанска политика (ОСП) към 2020 г. — посрещане на предизвикателствата на бъдещето, свързани с храните, природните ресурси и територията“.

Комисията очертава три основни възможности за реформа:

1. преодоляване на най-неотложните за отстраняване недостатъци в рамките на ОСП чрез постепенни промени;
2. превръщане на ОСП в една по-екологична, по-справедлива, по-оптимална и по-ефективна политика; и
3. прекратяване на подпомагането на доходите и пазарните мерки и фокусиране върху целите, свързани с околната среда и изменението на климата.

И в 3-те варианта Комисията предвижда запазване на настоящата система от два стълба — 1-ви стълб (който обхваща преките плащания и пазарните мерки, където правилата са ясно определени на равнище ЕС) и 2-ри стълб (който се състои от многогодишни мерки за развитие на селските райони, където рамката на вариантите е определена на равнище ЕС, но окончателният избор на схемите е оставен на държавите-членки или на регионите при съвместно управление). Друг общ за 3-те варианта елемент е идеята, че бъдещата система за преки плащания не може да се основава на минали референтни периоди, а трябва да е обвързана с обективни критерии.

CAP blog цитира първоначалната критична оценка на Националния фермерски съюз на Великобритания и обещава още анализи в следващите дни. Capreform също прави задълбочен анализ на съобщението.

 

 

 

Обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване

Комисията започва обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване на ЕС. В своите заключения на петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване Комисията очертава основните идеи за реформи, които ще бъдат предмет на обсъждане по време на консултацията. Това е много важен етап във фазата на определяне на съдържанието на политиката.

Основните теми:

1. Нов стратегически подход за програмиране на политиката на сближаване, състоящ се от:

– обща стратегическа рамка (ОСР), приета от Комисията и превеждаща целите на Европа 2020 в инвестиционни приоритети, и

– договор за инвестиционно партньорство, който въз основа на общата стратегическа рамка определя инвестиционните приоритети, разпределението на националните и европейските средства между приоритетите и програмите, както и условията и целите, които следва да бъдат постигнати.

2. Увеличаване на тематичната концентрация – държавите членки и регионите следва да концентрират ресурсите на ЕС и собствените си ресурси в малък брой приоритети, отговарящи на предизвикателствата, пред които са изправени.

3. Подобряване на представянето чрез въвеждане на условия и стимули – договаряне на конкретни обвързващи условия в областите, свързани с политиката на сближаване.

4. Подобряване на оценката на представянето и резултатите – установяване на ясни и измерими индикатори за резултат, както и използване на оценки на въздействието.

5. Насърчаване на използването на нови финансови инструменти.

6. Въвеждане на трето измерение: териториално сближаване – архитектурата на политиката на сближаване би трябвало да позволи по-голяма гъвкавост при организиране на оперативните програми, за да се отрази по-добре географското и природното измерение на процеса на развитие.

7. Засилване на партньорството – поддържане на активното включване, насърчаване на социалните иновации, развиване на иновационните стратегии, както и развитие на схеми за възстановяване на райони с неблагоприятни условия.

8. Финансово управление – въвеждане на резултатно-ориентирани инструменти за плащане на приноса на ЕС, както и опростени инструменти за компенсиране.

9. Намаляване на административния товар – уеднаквяване на правилата за допустимост на разходите между различните финансови инструменти и фондове.

10. Финансова дисциплина.

11. Финансов контрол – преглед на процедурата за предварителна оценка на системите за управление и контрол.

12. Архитектурата на политиката за сближаване – включване на региони, които в момента са избираеми по цел „Сближаване”, но чийто БВП е по-голям от 75% от средното за ЕС.

Доклад за застаряването на Комитета на регионите

Докладът за застаряването на Комитета на регионите за 2009 г. съдържа интересни предложения за справяне със застаряването на населението в Европейския съюз. Темата е много важна с оглед на факта, че 9 от 10-те държави с най-старо население в света са държави членки на ЕС. (NB – името на доклада е сбъркано, става дума за техническа грешка).

Докладът предлага три основни приоритета:

1. остаряване в добро здраве;

2. заетост и производителност; и

3. достъпност на услугите и съоръженията

Идеята е тези приоритети да се включат в стратегията Европа 2020.

Критерии за доброто екологично състояние на морските води

Европейската комисията прие решение, с което се определят критериите, необходими за постигане на добро екологично състояние на моретата в Европа. Решението на Комисията относно критериите за добро екологично състояние на морските води отделя специално внимание на различните аспекти на морските екосистеми, включително биологичното разнообразие, рибните популации, еутрофикацията („цъфтеж на водата“), замърсителите и шума.

Държавите-членки сега трябва да разработят морски стратегии, които да служат като план за действие за прилагане на основания на екосистемите подход за управление на човешката дейност.

Приоритети на белгийското председателство на Съвета 2010

Белгийското председателство на Съвета започна и публикува своята програма. Целите и приоритетите са:

• Възобновяване на трайния, устойчив и балансиран икономически растеж в Европейския съюз;
• Изпълнение на целите на стратегията Европа 2020;
• Нова правна и надзорна рамка за финансовия сектор;
• Зелени работни места и бели работни места (в социалния сектор и здравеопазването);
• Цели и индикатори в областта на социалната закрила, социалното включване, пенсиите, здравеопазването;
• Преговори за Европейски патент;
• Насоки за по-добра координация на политиките на държавите членки в областта на научно-изследователската и развойната дейност;
• Гарантиране на енергийните доставки;
• Постигане на съгласие по ново европейско законодателство, което ще позволи на държавите членки да възстановяват част от външните разходи, предизвикани от пътния транспорт, от използващите го;
• Установяване на единна процедура за даване на убежище и обща международна закрила до 2012 г.;
• Борба срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция и трафика на хора;
• Законната имиграция също ще бъде приоритет на председателството.

Интересно е, че програмата използва мотото „Да вкараме отново Европа в действие!“. Чудя се дали това има нещо общо с досегашното испанско председателство.