Monthly Archives: август 2008

Извънредно заседание на Европейския съвет за Грузия

Френското председателство свиква извънредно заседание на Европейския съвет на 1 септември 2008 г. Темите са две – помощта за Грузия и  отношенията с Русия, която междувременно  призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия.  Председателството на ЕС  с декларация осъди това действие на Русия.

В свой коментар Michael Emerson от CEPS твърди, че ЕС трябва да преразгледа отношението си към Русия и да интегрира по-интензивно Украйна. Подобен извод прави и European Council on Foreign Relations в своя доклад по темата.

Мерки след посещението на директора на ОЛАФ

Цитат от медиите:

Контрольорите на ЕК ще могат да влизат в българските фирми без значение дали те са съгласни или не, каза Тачева, но не даде повече подробности. Тя обясни, че и в момента тази възможност съществува според европейски регламент от 1996 г., който би трябвало да се прилага директно у нас след приемането ни в ЕС. За да е ясно и сигурно всичко, ние ще запишем правомощията на европейските контрольори в закона, каза министърът“ (курсив мой).

Става дума за Регламент № 2185/96/ЕВРАТОМ, ЕО относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.

Не само че би трябвало, но се и прилага. Прилага се по силата на чл. 249 ДЕО:

„Регламентът има общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.“

Подобен текст се възпроизвежда в края на текста всеки регламент, за да е ясно. И за да е сигурно.

Изпитвам притеснение от подобни изявления, направени от министър на правосъдието на държава-членка на Европейския съюз, какъвто министър е Миглена Тачева.

Кое точно не е ясно и не е сигурно по повод на правомощията на служителите на ЕК по Регламент № 2185/96/ЕВРАТОМ, ЕО? И изобщо всеки регламент ли „ще запишем“ в националното си законодателство, за да е ясно и сигурно?

А докато влезе в сила съответното изменение на националното законодателство регламентът няма да се прилага или как?

Подобно изявление подрива устоите на общостната правна уредба.

Защо отделям такова внимание на този въпрос? Още от решението на СЕО по делото C-6/64, Flaminio Costa v E.N.E.L., СЕО извежда основополагащия принцип за върховенството на общностното право (виж например Jürgen Bast: On the Grammar of EU Law: Legal Instruments).

De facto отричането на пряката приложимост на регламента като правен инструмент е достатъчно притеснително. И още – идеята за „въвеждане“ на правна норма от регламент в националното законодателство е contra legem. Според СЕО „всички методи за въвеждане [изпълнение], които биха имали за резултат създаването на пречка за директния ефект на регламентите на Общността и заплашват тяхното едновременно и еднообразно приложение в цялата Общност, противоречат на Договора [за създаване на Европейска икономическа общност]“ (виж решението по дело C-39/72, Европейска комисия срещу Италианската република).

Неприемливо е да се връщаме към дискусии, водени през 1960те години.
И още нещо – неизпълнението на общностното законодателство отдавна се разглежда като патология, характерна само за определени държави-членки.

Феим Чаушев срещу ОЛАФ – 2

Вчера анализирах въпроса относно предполагаемия иск на Феим Чаушев срещу служител на ОЛАФ. Днес има ново развитие – отново според медиите ОЛАФ заявява, че посоченото от Чаушев лице – Готфрид Манфред, „не е и никога не е било служител на ОЛАФ и никога не е работило за ОЛАФ“.

Това поставя 2 въпроса:

1. Имало ли е и каква е била ролята или функцията на посочения Готфрид Манфред при или по повод на изготвянето на ноторния доклад на ОЛАФ? Според Чаушев: „Той разпространи писмата с доклада тук и до посолствата. Как така изведнъж се оказва, че ОЛАФ нямат такъв служител!“
2. Има ли или няма заведен иск срещу посочения Манфред в германски съд и в какво се състои твърдяното противоправно деяние? Кой точно е този съд?

Иск на Феим Чаушев срещу служител на ОЛАФ в германски съд?

В съобщения на медиите се казва, че „уволненият бивш зам.-министър на външните работи Феим Чаушев е завел дело срещу представителя на ОЛАФ в България Готфрид Манфред за нанесени материални и морални щети. (…) Съдебният иск е внесен от адвокатите на Чаушев в германски съд, тъй като докладът на ОЛАФ бил писан в Германия.“

Най-вероятно става дума за някакво недоразумение.

Единствено Първоинстанционният съд на ЕО е компетентен да се произнесе относно отговорността на Общността за вреди от неправомерно деяние на институция на Общността или служител на институция (чл. 288, пара. 2 вр. чл. 235, вр. чл. 225, пара. 1 ДЕО). Само на това основание подобен иск пред германски съд ще бъде процесуално недопустим поради липса на компетентност (виж §1 Zivilprozessordnung, вр. §20 Gerichtsverfassungsgesetz, вр. чл. 12, т. а) на Протокола за привилегиите и имунитетите, вр. Регламент Евратом/ЕОВС/ЕИО № 549/69 относно определяне на категориите на длъжностните лица и други служители на Европейските общности, за които се прилагат разпоредбите на член 12, на член 13, втори параграф и член 14 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Общностите).

Единствената правна възможност за присъждане на обезщетение в случая е иск по чл. 288, пара. 2 ДЕО пред Първоинстанционния съд. Според мен е много спорно дали соченото деяние на служителя Готфрид Манфред съставлява достатъчно конкретно, явно и грубо нарушение на правна норма (виж Решение на Съда от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, Recueil, стр. I 5291, точка 42).

В допълнение си заслужава да припомня решението на Първоинстанционния съд по дело T-309/03, Manel Camós Grau / Комисия, където специално е изследван въпроса за правното значение на докладите на OLAF и отговорността за вреди на Общността.

Рамково решение за правните последици на предходни присъди в друга държава членка

Обнародвано е Рамково решение 2008/675/ПВР за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства. Рамковото решение урежда правните последици относно вземането под внимание в рамките на текущо наказателно производство срещу дадено лице, на предходни присъди постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави-членки.

Вземането под внимание се отнася до досъдебната фаза, до съдебното производство и до времето на изпълнение на присъдата, особено във връзка с приложимите процедурни правила, включително правилата, свързани с налагане на временна мярка за неотклонение, определяне на престъплението, вида и тежестта на присъдата, както и правилата за изпълнение на решението.

С други думи това решение ще обхване правните последици на общ, специален и опасен рецидив (чл. 27 – 30 НК), мярка за неотклонение задържане под стража (чл. 63, ал. 2, т.1 НПК), изпълнението на наказанията (чл. 158 ЗИН).

Срокът за транспониране е 15 август 2010 г.

Заключения на Съвета на ЕС относно Грузия

На извънредно заседание на Съвета на Европейския съюз са приети заключения относно ситуацията в Грузия. Това е шестата официална реакция на ЕС след декларацията на председателството на ЕС от 07.08., втора декларация от 08.08., първоначалното изявление на Върховния представител по ОВППС Хавиер Солана, комюнике за изпращането на мисия от 08.08. и декларация на председателството на ЕС от 11.08.

За съжаление документът е достъпен само на френски език.

Основните принципи според Съвета на ЕС следва да бъдат:

(1) (Страните) да не използват отново (военна) сила;
(2) Спиране на на враждебните действия по категоричен начин;
(3) Осигуряване на свободен достъп на хуманитарна помощ;
(4) Военните сили на Грузия да се завърнат към обичайните си места на пребиваване;
(5) Военните сили на Русия да се завърнат към позициите си преди започването на насилието. В очакването на международен механизъм (за намеса), мироопазващите военни сили на Русия да положат допълнителни усилия за гарантиране на сигурността;
(6) Започване на международни дискусии относно условията за (установяване на) сигурност и стабилност в Абхазия и Южна Осетия.

Според МВНР Съветът е приел и българското предложение за номинирането и изпращането на специален представител на ЕС за конфликтите в Грузия, различен от представителя за Кавказ.

Припомням, че Грузия участва в политиката на добросъседство и изпълнява националната си индикативна програма 2007-2010.

Планът на МС за мерките по доклада на ЕК за европейските фондове

Планът е приет от Министерски съвет на Република България. В него „са адресирани препоръките и набелязаните критични области от Доклада на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно управлението на средствата от ЕС в България„.

Какво може да се определи като позитивно в плана:

  • Актуализираният План за действие за засилване на системите за управление и контрол на ФРПИ предвижда създаването на Национална агенция пътна инфраструктура (НАПИ). Планът съдържа детайлни мерки, които би следвало да доведат до значително подобряване на управлението на средствата по ОП Транспорт и ОП регионално развитие за пътна инфраструктура;
  • Предвидените промени в Закона за обществените поръчки;
  • Приемането на Закон за конфликта на интереси;
  • Мерките за укрепване на административния капацитет – чрез планово обучение на държавните служители, допълнително стимулиране и въвеждане на общо задължение за сигнализиране на нередности.
  • Акцент върху независимостта на централния одитен орган.

Какво в плана буди въпроси и тревога:

  • Предвидените срокове за провеждане на тръжни процедури по някои от най-големите инфраструктурни проекти (автомагистралите „Струма“ и „Марица“, ж.п. линия Свиленград – Турска граница и др.) на практика означават, че тръжните процедури ще бъдат проведени преди приемането на измененията в ЗОП и новия Закон за конфликта на интереси. Създава се риск от последващо отпадане на финансирането по ОП Транспорт за тези проекти. Те са на обща стойност над 800 млн. евро;
  • Прекомерна централизация на дейностите по планирането, програмирането, управлението, наблюдението и контрола на средствата от ЕС – чрез правомощията на заместник министър-председател, определен еднолично от министър-председателя (виж Постановление № 104 на МС от 17.05.2008 г. за организация и координация при управлението на средствата от фондовете на Европейския съюз);
  • Липса на мерки за гарантиране на независимост на изпълнителните агенции;
  • Тотална липса на мерки за подобряване на координацията между министерствата, между различните заинтересовани лица, както и между централните, регионалните и местните органи (според мен е нереалистично да се очаква, че заместник министър-председателя по ПМС 104/2008 ще може ефективно да извършва такава координация между 24 административни структури на централно ниво, 28 области и 262 общини);
  • Недостатъчни мерки за изпълнение на критериите за положителна оценка на съответствието (особено по ОП Околна среда и ОП Регионално развитие);
  • Липса на срокове за приемане от Народното събрание на необходимите промени в законодателството (измененията на ЗОП и Закона за пътищата, нов закон за конфликта на интереси);
  • Липса на конкретни мерки за взаимодействие с органите на дознанието и прокуратурата.

Разбира се, посочените мерки обхващат само доклада за управлението на европейските средства. По основния доклад по механизма за проверка и сътрудничество засега се координират усилията на различните компетентни органи.