UPDATE: одобреният текст на Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз е достъпен тук.
Договорът за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз се очаква да бъде обсъден на заседанието на Европейския съвет на 30 януари. Ще използвам последния изтекъл проект, за да представя кратко обобщение на договора и след това ще анализирам съдържанието му.
1. Обобщение на Договора за фискална стабилност
Договорът включва следните теми:
Обхват и цели
Договарящите се страни целят укрепване на икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз чрез приемане на правила, целящи засилване на бюджетната дисциплина, засилване на координацията на икономическите политики и подобряване на управлението на еврозоната.
Фискален пакт
Общият принцип е, че държавният бюджет следва да е балансиран или с излишък. Годишният структурен дефицит не трябва да надвишава 0.5% от БВП. В случай на сериозни отклонения от този принцип следва автоматично да се задейства коригиращ механизъм. Механизмът ще включва задължението на участващите държави членки да коригират отклонението за определен период от време.
Тези правила следва да бъдат транспонирани в националното право на участващите държави членки на ЕС в рамките на една година от влизане в сила на договора за фискална стабилност чрез разпоредби „с обвързваща сила и постоянен характер, за предпочитане на констиуционно ниво”.
Когато съотношението на общия държавен дълг към БВП надвиши 60%, държавата членка ледва да започне да го намалява със средно 1/20 на година.
Участващите държави от еврозоната се задължават да подкрепят препоръките на Европейската комсия в случаите, когато Комисията установи, че участваща държава членка е в нарушение на правилата за бюджетен дефицит в рамките на процедурата за прекомерен бюджетен дефицит.
В случай, че Европейската комисия установи, че дадена държава членка е нарушила съответните правила на националното си право, въпросът ще бъде отнесен до Съда на ЕС от една или повече участващи държави членки на ЕС. Решението на Съда на ЕС е бъде задължително за участващите в съдебното производство държави, които ще трябва да предприемат съответните мерки в определен период. Ако Съдът на ЕС установи, че дадена държава не се е съобразила с решението, ще може да наложи еднократна парична снакция или периодично плащане, но не повече от 0.1% от БВП. Санкциите ще постъпват в бюджета на Европейския механизъм за стабилност.
Икономическа политика, координация и конвергенция
Участващите държави членки на ЕС се съгласяват да предприемат необходимите стъпки и мерки във всички области, които са важни за доброто функциониране на еврозоната и постигане на целите за подобряване на конкурентоспособността, устойчивостта на публичните финанси и подобряване на финансовата стабилност. Това ще бъде направено чрез приемане на специални правила за еврозоната (чл. 136 ДФЕС) и процедурата за засилено сътрудничество (чл. 20 ДЕС).
Управление на еврозоната
Държавните и правителствени ръководители на еврозоната ще се срещат неформално на срещи на върха за еврото, заедно с председателя на Европейската комисия.
Срещите на върха за еврото ще се провеждат поне два пъти годишно и на тях ще се обсъждат отговорностите на държавите от еврозоната, други въпроси относно управлението на еврозоната, както и стратегическа ориентация за икономическите политики с оглед на подобряване на конвергенцията в еврозоната. Държавите извън еврозоната, които участват в договора за фискална стабилност, ще участват в срещите на върха за еврото поне веднъж годишно.
Общи и заключителни разпоредби
Договорът за фискална стаблиност ще влезе в сила на 1 януари 2013 г. в случай, че 12 държави от еврозоната са го ратифицирали или на първия ден от месец след депозиране на дванадесетия ратификационен инструмент.
В рамките на пет години след влизане в сила на договора участващите държави чл;енки ще предприемат необходимите стъпки в съответствие с разпоредбите на ДЕС и ДФЕС да включат основните разпоредби на договора в правната рамка на Европейския съюз.
2. Анализ на разпоредбите на Договора за фискална стабилност
Едно трябва да се уточни в началото: договорът за фискална стабилност в сегашния си вид не е част от правото на ЕС. Той е инструмент, координиран с и до голяма степен зависещ от първичното право на ЕС. Това е и основният проблем на договора.
Разпоредбите са умишлено неясни, за да се се избегне противоречие с раширените правомощия на ЕС след Договора от Лисабон. Единственият смислен инструмент е sui generis процедурата за установяване на нарушение в случай, че участваща държава членка на ЕС не е приложила автоматичния коригиращ механизъм. Процедурата е съществено отслабена от факта, че държавите членки, а не Европейската комисия, трявба да сезират Съда на ЕС. Това ще се случва само в изключителни случаи и с голямо нежелание.
В допълнение разпоредбите за икономическата координация са безплътни. Не разбирам как тези текстове ще засилят координацията на икономическите политики – те преразказват съществуващи възможности в правото на ЕС.
Допълнително притеснение носи въпроса доколко договорът за фискална стабилност ще произведе желания ефект. В момент когато мнозина открито обсъждат разпадането на еврозоната, се нуждаем от много повече мерки по същество и детайлизация, за да спрем кризата. Да, правителството на Великобритания направи каквото можа, за да усложни мерките за преодоляване на кризата, но ние наистина трябва да отговорим на очакванията на пазарите и на политическите реалности днес. Твърде много европейци вече страдат от ефектите на продължаващата несигурност и свиване на икономиката на ЕС.
Право на Европейския съюз 