Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Нова директива за сливанията на акционерни дружества

Директива 2011/35/ЕС относно сливанията на акционерни дружества е обнародвана в Официален вестник. Директивата определя правила за сливане чрез придобиване, сливане чрез учредяване на ново дружество и други операции, разглеждани като сливания. Основната цел на директивата е акционерите на сливащите се дружества да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин, а правата им да бъдат надлежно защитени.

Предложение на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа

UPDATE: Във VOX е публикуван добър анализ на предлаганата реформа от четирима икономисти. Те заключават, че консолидираната корпоративна данъчна основа няма да доведе до значими ползи общо за ЕС по отношение на заетостта, БВП или ефективността на данъчната система.

Плановете за обща консолидирана корпоративна данъчна основа не са нови. Сега обаче Комисията официално предлага текста на нова директива, която да установи обща корпоративна данъчна основа в ЕС. Това е една от мерките, посочени наскоро и в Пакта за еврото.

Предложението ще позволи на компаниите, които развиват бизнес в няколко държави членки, да консолидират финансовите си резултати и да прихванат печалбите в една държава със загубите в друга, и да платят данък само върху нетната стойност. Така се очаква да се намалят разходите по администриране на данъчните задължения, особено за малки и средни предприятия. Един скорошен доклад на Earnest&Young обаче показва, че разходите на фирмите за администриране на новата система ще се покачат с 13%. Докладът показва, че влиянието на факторите за разпределение на печалбите и загубите води до прехвърлянето на облагаемата печалба към държави членки с по-високи данъчни ставки, като така увеличава общата данъчна тежест за предприятията. Някои държави членки също се противопоставят на идеята. Необходимо е единодушие в Съвета на ЕС за приемане на това предложение.

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

• Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
• Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
• Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
• Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

• Подобряване на конкурентоспособността;
• Увеличаване на заетостта;
• Принос към устойчивостта на публичните финанси;
• Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

• Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
• Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
• Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
• Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
• Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
• Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
• Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
• Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
• Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

Директивата относно забавяне на плащането по търговски сделки е обнародвана

Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки е обнародвана в Официален вестник. Като общо правило крайният срок за разплащане при договорни отношения между частни фирми е 30 дни, освен ако в договора изрично не са посочени други срокове. Стандартният срок за плащанията на публичните власти към бизнеса също е 30 календарни дни.

Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Митници: нова електронна декларация с данни за сигурността от 2011 г.

От 1 януари 2011 г. всички търговци са задължени да представят електронна декларация с данни за сигурността на товара преди стоките да бъдат внесени в ЕС или изнесени от ЕС. FВидовете данни за сигурност варират с оглед на вида транспорт и надеждността на търговците (виж Приложение 30 а на Регламент (ЕИО) 2454/93). Информацията може да включва описание на стоките, информация за товародателя или износителя, маршрута на превоза и всички потенциални опасности, свързани с превоза. Срокът за предварително предоставяне на данните варира – от 24 часа предварително за морски превози до 1 час при автомобилни превози или дори по-малко при някои видове въздушни превози.

Инициативи на Комисията за ДДС и електронното фактуриране

Европейската комисия е започнала две важни инициативи съответно за ДДС и електронното фактуриране.

По отношение на ДДС Комисията е публикувала зелена книга, целяща обществена дискусия със заинтересованите страни. Основните въпроси:

• Какви са най-подходящите правила за вътреобщностните доставки? Постижима и актуална ли е целта за облагане в държавата на произхода?
• Кои освобождавания от ДДС следва да се запазят? Трябва ли да се облагат с ДДС доставките в пътническия транспорт, независимо от превозното средство?
• Трябва ли да се преразгледа текущата схема за освобождаване от ДДС на малкия бизнес и какви да са елементите на тази преоценка?
• Какви промени да се въведат, за да се подобри неутралността и справедливостта на правилата за прихващане на ДДС?
• Какви са основните проблеми с текущите правила за ДДС при международни услуги с оглед на въпросите за неутралността по отношение на данъчното облагане, конкуренцията и други фактори?
• Кои разпоредби на правото на ЕС относно ДДС би следвало да се включат в регламент на Съвета, вместо в директива? Може ли насоки по текущото ДДС законодателство на ЕС да са полезни ако не са правно обвързващи за държавите членки?
• Създава ли сегашната структура на ставките препятствия за гладкото функциониране на вътрешния пазар като нарушения на конкуренцията, неравнопоставеност на сравними продукти или съществени разходи за бизнеса?

Съобщението на Комисията относно електронното фактуриране отбелязва, че съществуващите правила по отношение на електронното фактуриране в европа все още са национално фрагментирани и голяма част от потенциала на електронното фактуриране не е реализиран. Комисията иска електронното фактуриране да стане преобладаващия способ за фактуриране до 2020 г. и поставя следните приоритети:

• гарантиране на правната сигурност и ясна техническа среда за електронното фактуриране, за да се улесни масовото му въвеждане;
• насърчаване на отворени и оперативно съвместими решения за фактуриране, основани на общ стандарт, като се обръща особено внимание на нуждите на МСП;
• подкрепа за въвеждане на електронното фактуриране чрез изграждане на организационни структури като национални форуми за електронно фактуриране и европейски форум на заинтересованите страни.