Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Приоритети на енергийната инфраструктура на ЕС за 2020 г.

Комисията е приела съобщението „Приоритети на енергийната инфраструктура за 2020 г. и отвъд – Проект на интегрирана европейска енергийна мрежа”. Основните теми:

Електропреносните мрежи трябва да се подобрят и модернизират, за да посрещнат увеличеното търсене поради съществената промяна във веригата на стойността и енергийния микс. Електричеството, произведено от възобновяеми енергийни източници, се очаква да се удвои за периода 2007-2020. Необходимо е да се въведат нови технологии за пренос на високо напрежение и за съхраняване на електричество, които да поемат увеличаващото се количество електроенергия от ВЕИ.

Приоритетните проекти са:

1. Електропреносна мрежа в Северно море и свързване със Северна и Централна Европа.

2. Взаимно свързване на мрежите в Югозападна Европа, за да се поемат вятърните, хидро и фотоволтаичните проекти.

3. Изграждане на връзки в Централна и Югоизточна Европа.

4. Завършване на BEMIP (План за взаимно свързване на балтийския енергиен пазар).

Природният газ ще увеличава своето значение като допълнително гориво за производство на електричество. Необходими са диверсифицирано портфолио от физически източници на природен газ и напълно взаимосвързани, двупосочни газови мрежи.

Приоритетните проекти са:

1. Южния коридор за доставка на газ от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия изток към ЕС.

2. Свързване на Балтийско, Черно, Адриатическо и Егейско море по-конкретно чрез:

• въвеждането на BEMIP и
• Коридора север-юг в Централна и Югоизточна Европа.

3. Коридора север-юг в Западна Европа.

Развитието и модернизацията на системите за топлофикация и охлаждане следва да се насърчават приоритетно във всички по-големи агломерации.

Общо е необходимо да се инвестират около един трилион евро в енергийната система на ЕС за периода 2010-2020 г. Около 200 милиарда евро от тези инвестиции са необходими само за мрежите за пренос.

Един начин за постигнато на тази цел е чрез използването на регионални клъстери. Комисията също така предлага въвеждането на орган за контакти (на принципа „едно гише”) за проект от европейско значение, който служи за връзка между инвеститорите в проекта и съответните национални, регионални и местни власти. Ще се проучи възможността за въвеждане на краен срок за одобрение или отхвърляне на проектите. Комисията също така предлага приемането на насоки или законодателно предложение за подобряване на прозрачността и предвидимостта на процеса за всички страни.

По отношение на финансирането се предлагат следните мерки:

• Използване на частни източници чрез подобрено разпределение на разходите, включително чрез въвеждането на насоки или законодателно предложение за финансиоране на разходите при големи, технологично сложни и транс-гранични проекти.
• Комбиниране на съществуващи и иновативни финансови механизми, които са гъвкави и създадени с оглед на специфичните финансови рискове и нужди на проектите в различните етапи на тяхното развитие.

 

 

Регламент относно европейската железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз

Регламент (ЕC) № 913/2010 относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз е обнародван в Официален вестник. Регламентът цели създаването на международни железопътни коридори за европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз с благоприятни условия за движение на товарните влакове и за лесно преминаване от една национална мрежа към друга.

Регламентът предвижда съществено сътрудничество и координация между държавите-членки и съответните управители на инфраструктура, а ако е целесъобразно — и между държавите-членки и европейски трети държави.

Ad hoc комитология?

С Договора от Лисабон имаме за първи път формална йерархия на правните актове на ЕС. В тази йерархия актовете по изпълнението, приемани от Комисията, се подразделят на делегирани (чл. 290 ДФЕС) и изпълнителни (чл. 291 ДФЕС) актове. Правните рамки за приемане на делегирани и изпълнителни актове все още са обект на преговори. Старото решение по комитология не се прилага към нови актове. Ето защо явно в този период се въвеждат ad hoc процедури по комитология.

В чл. 21 на Решение 661/2010/ЕС относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа четем, че комитет, съставен от представители на държавите-членки, ще подпомага Комисията и ще осъществява обмена на информация по плановете и програмите, изпратени от държавите-членки, и може да разглежда всякакви въпроси, свързани с развитието на трансевропейската транспортна мрежа.

Това звучи като ad hoc консултативен комитет по комитология.

Доклад за наблюдение на търговията на дребно в ЕС

Публикуван е докладът за наблюдение на търговията на дребно в Европейския съюз. Докладът отчита всички икономически, социални, екологични и потребителски ефекти на сектора на търговията на дребно (ритейл сектора) в Европейския съюз, като взема предвид връзките на сектора с другите вертикално свързани пазари.

Основните заключения:

• Лошо функциониране на системите за защита на правотона собственост на фирмите;
• Ограничено разпространение на електронната търговия;
• Недостатъчно развитие на корпоративните комуникации и независимите услуги, предоставящи информация за цени и качество на стоките и услугите;
• Намаляване на малките магазини и бакалии с 3,7% между 2004 г. и 2009 г.;
• Липса на правила и недостатъчно прилагане на правилата относно незаконните търговски практики;
• Трудности в трансграничната търговия поради различаващи се правила;
• Негативно въздействие на сивата икономика върху условията за труд;
• Липса на информация за потребителите относно социалното представяне на фирмите в сектора на търговията на дребно;
• Несъответствие между нуждите на бизнеса и уменията на служителите в ритейл сектора;
• Високо енергийно потребление;
• Прекомерно производство на отпадъци;
• Значителен принос към транспортния трафик и задръстванията поради превоза на стоки;
• Недостатъчно отчитане на въздействието върху околната среда;
• Липса на общ метод за оценка на въздействието върху околната среда на отделните продукти и услуги.

Приоритети на белгийското председателство на Съвета 2010

Белгийското председателство на Съвета започна и публикува своята програма. Целите и приоритетите са:

• Възобновяване на трайния, устойчив и балансиран икономически растеж в Европейския съюз;
• Изпълнение на целите на стратегията Европа 2020;
• Нова правна и надзорна рамка за финансовия сектор;
• Зелени работни места и бели работни места (в социалния сектор и здравеопазването);
• Цели и индикатори в областта на социалната закрила, социалното включване, пенсиите, здравеопазването;
• Преговори за Европейски патент;
• Насоки за по-добра координация на политиките на държавите членки в областта на научно-изследователската и развойната дейност;
• Гарантиране на енергийните доставки;
• Постигане на съгласие по ново европейско законодателство, което ще позволи на държавите членки да възстановяват част от външните разходи, предизвикани от пътния транспорт, от използващите го;
• Установяване на единна процедура за даване на убежище и обща международна закрила до 2012 г.;
• Борба срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция и трафика на хора;
• Законната имиграция също ще бъде приоритет на председателството.

Интересно е, че програмата използва мотото „Да вкараме отново Европа в действие!“. Чудя се дали това има нещо общо с досегашното испанско председателство.

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

• По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
• Преносимост на социалноосигурителните права;
• Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
• Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
• Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
• Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

• Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
• Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
• Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
• Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

• Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
• Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
• Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
• Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
• Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
• Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

• Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
• Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
• Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
• Завръщане към ядрената енергетика;
• Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

• Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
• Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
• Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
• Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

• Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
• Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
• Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
• Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
• Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
• Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

• Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
• Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
• Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
• „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
• Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
• Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.