Monthly Archives: ноември 2010

Обнародвани са първите делегирани регламенти!!!

С удоволствие ви съобщавам, че са обнародвани първите делегирани регламенти по новата йерархия на юридическите актове на ЕС. Делегираните регламенти се приемат от Европейската комисия без да е необходимо одобрението на комитет по комитология. Делегираните актове допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт (чл. 290 ДФЕС).

Спасяването на Ирландия: детайлите и по-голямата картина

Детайлите на плана за спасяване на Ирландия са установени:

Държавите от ЕС и МВФ ще предоставят до 85 млрд. евро, които могат да се използват за период от 7½ години. Около 50 млрд. евро ще се използват за подкрепа на публичните финанси на Ирландия, а страната ще намали разходите си с 15 млрд. евро за следващите четири години. От останалите 35 млрд, евро 10 млрд. ще се използват за рекапитализация на ирландските банки, а 25 млрд. евро ще се използват при нужда за подкрепа на банките. Ирландското правителство ще внесе 17 млрд. евро в този фонд за банките, а МВФ ще даде общо 22,5 млрд. евро за целия пакет. Пакетът включва и вноски от Великобритания, Швеция и Дания. Ирландия ще плаща около 5,8% лихва годишно по тези заеми.

По-важното е, че Съветът се е договорил за създаването на траен Европейски механизъм за стабилизиране (ЕМС). Заемите от ЕМС ще имат преференциален статут след заемите от МВФ. Най-важната особеност е въвеждането на т.нар. клаузи за колективно действие (collective action clauses (CAC)). Тези клаузи позволяват голямо мнозинство от държатели на облигации да се договорят за преструктуриране на дълга, което е правно обвързващо за останалите облигационери. С въвеждането на CAC се цели улесняване на процеса на преструктуриране на дълга. CAC ще бъдат въведени в средата на 2013 г.

Предложението за ЕСМ се подкрепя от председателя на ЕЦБ, Жан-Клод Трише. Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, ще предложи ограничено изменение на учредителните договори през м. декември т.г.

Има обаче проблем. Финансовите пазари, изглежда, не са убедени. Както посочва Eurointelligence, проблемът е, че търсенето дълг от държавите от периферията на еврозоната е слабо и може съвсем да пресъхне след въвеждането на новите правила през 2013 г. Лихвата от 6% по заемите за Ирландия могат да се окажат твърде високи за платежоспособността на страната.

Има някои идеи как да се справим с това. Wolfgang Münchau предлага да се раздели държавния дълг от дълга на финансовия сектор и да се конвертират всички издадени държавни облигации в общи европейски облигации. Той обаче признава, че предложението му не е изпълнимо.

Така че по-практичния подход е да се види дали в крайна сметка системата за спасяване на ЕС може да преживее вълните на несигурността. Spiegel International прави точно това и отбелязва, че от следващите спасявания едно е ясно: ако пропадне Испания, пропада еврото.

 

 

Комисията печели спора относно заплатите със Съвета

Това може да не е гореща новина, но поставя някои въпроси. Съдът на ЕС е отменил частично регламента на Съвета (EC, ЕВРАТОМ) № 1296/2009 за адаптиране, на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица на Европейския съюз.

През ноември 2009 г. Комисията предлага увеличение на заплатите с 3,7%. На 23 декември 2009 г. Съветът решава в оспорвания регламент да промени предложението на Комисията, за да се вземе предвид настъпилата икономическа и финансова криза. Съветът установява нови нива на заплатите въз основа на увеличение от 1.85%.

Комисията иска от Съда на ЕС отмяната на разпоредбите на регламента, устаниовяващи тези нива. Според Комисията Правилникът за длъжностните лица на ЕС установява автоматичен метод за адаптиране на заплатите, който не оставя пространство за преценка на Съвета.

Съдът на ЕС заключава, че Съветът наистина няма право на преценка относно адаптиране на заплатите в размери, различни от предложението на Комисията въз основа на критериите, посочени в чл. 3 на Приложение XI на Правилника за длъжностните лица на ЕС, с изключение на процедурата, предвидена в чл. 10 от същото приложение.

Съдът на ЕС е постановил с оглед на това да не се създава празнота в правото действието на отменените разпоредби да се запази до влизането в сила на нов регламент, приет от Съвета.

Ето ги въпросите:

Какво си е мислела правната служба на Съвета? Обяснили ли са на членовете на Съвета, че ще извършат очевидно нарушение на правото на ЕС? Ако да- дали Съветът е приел регламента, за да отбележи политическа точка срещу Комисията?

 

 

Техническите подробности на разпадането на еврозоната

Концепцията за разпадане на еврозоната не е нова и вече съм я споменавал. Но сега все повече гласове предупреждават за тази заплаха. Един важен наблюдател на европейските въпроси, Gideon Rachman, казва, че единната валута наистина ще се разпадне – и че екзекуторът на еврото ще бъде Германия. От друга страна един уважаван американски икономист, Barry Eichengreen, твърди че еврото е пример за детерминистичен исторически процес, който вероятно няма да бъде спрян. Самата Ангела Меркел казва, че „ако пропадне еврото, пропада Европа”. Но така ли е наистина?

Пазарите показват недоверие. Дори г-жа Меркел признава, че еврозоната е в „изключително сериозна ситуация”. Във всеки случай разпадането на еврозоната засега е въпрос на спекулации.

Въпреки това няма много дискусии относно техническите подробности на разпадането на еврозоната, а това е ужасно важно. Важно е основно поради правната основа на еврозоната и структурното й място в правната рамка на Европейския съюз.

Отново Barry Eichengreen вероятно е единствения, написал научна статия по въпроса, твърдяща, че техническите трудности ще бъдат значителни. Той отбелязва, че реденоминацията в национални валути ще постави значителни трудности, особено по отношение на определяне на обхвата на тази реденоминация. Но неговият анализ се фокусира основно върху излизането на отделна държава или група държави от еврозоната, а не на разпадането на еврозоната като цяло.

Сравнително наскоро Wolfgang Münchau и Susanne Mundschenk написаха анализ за Eurointelligence, който обсъжда правните последици както на излизането на отделна държава от еврозоната, така и от разпадане на цялата еврозона. Авторите отбелязват, че няма правна възможност за едностранно излизане от еврозоната, както няма и клауза за излизане от ОСП. Те твърдят, че е на практика невъзможно за държава членка да напусне еврозоната, да девалвира валутата си и да остане в ЕС. Те също така отхвърлят аргумента, че постоянният търговски излишък на Германия ще причини колапса на еврото. Но в своят доклад те не обсъждат техническите подробности на разпадането на еврозоната ако то все пак се случи.

Истината е, че разпадането на еврозоната минава през промяна на учредителните договори. Това може да е опростена процедура (чл. 48, пара. 6 ДЕС), доколкото разпоредбите за икономическата и паричната политика са в част III на ДФЕС и разпадането на еврозоната не увеличава правомощията, предоставени на ЕС. Разпадането е възможно само при единодушно решение на Европейския съвет. Това означава, че всички държави членки трябва да се съгласят за закриването на Икономическия и паричен съюз в настоящия му вид. Истинското предизвикателство ще бъде да се определят котировките за реденоминация.

Колкото и да е невероятно подобно развитие, искам да подчертая, че наистина има правен механизъм за разпадане на еврозоната. То ще се случи само ако държавите членки се съгласят, че еврото не е устойчива валута. Лично на мен ми звучи по-лесно да се предотврати такова разпадане. Но ако държавите членки не успеят да предотвратят кризата на еврото, разпадането на еврозоната остава технически и правно възможно.

Що се отнася до твърденията, че ако пропадне еврото, пропада Европа, не съм съгласен. По-добре е да имаме ограничена, но консенсусна интеграция, отколкото разделение или атрофия.

 

 

Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност в действие – обобщение

Европейската комисия е приела съобщението Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност в действие: Пет стъпки за по-сигурна Европа”. Документът цели да очертае основата за целенасочени действия за посрещане на общите предизвикателства пред сигурността.

Основните стратегически цели и съответните действия са:

Стратегическа цел 1. Разбиване на международните престъпни мрежи, застрашаващи нашето общество

  • Действие 1: Идентификация и разбиване на международните престъпни мрежи – предвижда се законодателство относно данните на пътниците, преразглеждане на законодателството на ЕС за пране на пари, повече съвместни операции.
  • Действие 2: защита на икономиката от навлизане на престъпността – нови правила за наблюдение и подпомагана на усилията на държавите членки за борба с корупцията, политики за работа с правителствените и регулаторни органи, които дават лицензи, разрешения, обществени поръчки или субсидии; инициативи за по-добра защита на правата на интелектуалната собственост.
  • Действие 3: Конфискуване на печалби и собственост от престъпна дейност – подобряване на правната рамка на ЕС за конфискация; до 2014 г. държавите членки трябва да учредят национални органи за изземване на активи.

Стратегическа цел 2: Предотвратяване на тероризма и борба с радикализацията и набирането на терористи

  • Действие 1: Подпомагане на гражданското общество за предотвратяване на радикализацията и набирането на терористи – създаване на режа на ЕС за привличане на вниманието към проблема за радикализацията, министерска конференция за предотвратяване на радикализацията и набирането на терористи, наръчник с дейности и натрупан опит.
  • Действие 2: Отнемане на достъпа на терористите до финансиране и материали и проследяване на тези транзакции – планът за действие на ЕС за предотвратяване на достъпа до експлозиви (2008 г.) и химически, биологични и радиоактивни вещества (2009) трябва да се прилага като приоритет чрез законодателни и други мерки; политика за извличане и анализ от страна на ЕС на данни за финансови съобщения.
  • Действие 3: Защита на транспорта – разширяване на обхвата на работата и включване на регионалните железници и високоскоростните железници, както и прилежащата инфраструктура.

Стратегическа цел 3: Повишаване на сигурността на гражданите и фирмите в киберпространството

  • Действие 1: създаване на капацитет в правораздавателните органи и съдебната власт – учредяване на център за киберпрестъпления, подобряване на информираността и обучението на национално ниво относно киберпрестъпленията.
  • Действие 2: Работа с индустрията за защита и подпомагане на гражданите – развитие на национални и европейска платформа за предупреждение за киберпрестъпления, насоки за сътрудничество относно нелегалното интернет съдържание.
  • Действие 3: Подобряване на способността за справяне с кибер атаки – развитие на мрежа от национални/правителствени компютърни центрове за бързо реагиране.

Стратегическа цел 4: Повишаване на сигурността чрез управление на границите

  • Действие 1:Използване на пълния потенциал на Европейска система за наблюдение на външните граници (EUROSUR) – EUROSUR ще установи механизъм за споделяне на оперативна информация между държавите членки относно управлението на границите.
  • Действие 2: Увеличаване на приноса на Фронтекс – даване на възможност Фронтекс да събира и използва информация относно престъпниците, участващи в мрежи за трафик.
  • Действие 3: Общо управление на риска относно движението на стоки през външните граници на ЕС – обмисляне на възможностите за подобряване на способността на ЕС за анализ и таргетиране на риска.
  • Действие 4: Подобряване на сътрудничеството между службите на национално ниво – държавите членки би следвало да развиват общи анализи на риска; предложение за подобряване на координацията на граничните проверки, извършвани от различните национални служби.

Стратегическа цел 5: Укрепване на устойчивостта на Европа на кризи и бедствия

  • Действие 1: Пълноценно използване на клаузата за солидарност – предложение за практическото използване на клаузата за солидарност.
  • Действие 2: Развитие на подход, отчитащ всички заплахи по отношение на оценката на заплахите и рисковете – развитие на насоки за откриване и оценка на рисковете по отношение на кризи и бедствия; ЕС следва да развие цялостна политика за управление на риска, свързваща оценката на рисковете с процеса на вземане на решения.
  • Действие 3: Свързване на различните ситуационни центрове – укрепване на връзките между секторните ситуационни центрове и функции за сътрудничество при бедствия.
  • Действие 4: Развитие на европейски капацитет за бързо реагиране за справяне с бедствия – основан на предварително определени ресурси на държавите членки и предварително съгласувани планове при кризи.

 

 

EU Internal Security Strategy in Action: a Summary

The European Commission has presented its communication “The EU Internal Security Strategy in Action: Five steps towards a more secure Europe”. The document aims to outline a basis for concerted action to address common security challenges.

A summary of the main objectives and the proposed actions:

OBJECTIVE 1: Disrupt international crime networks

  • Action 1: Identify and dismantle criminal networks – including legislation on the collection of Passenger
  • Name Records, revising the EU Anti-Money Laundering legislation, more joint operations.
  • Action 2: Protect the economy against criminal infiltration – new rules on how to monitor and assist Member States’ anti-corruption efforts, policies to engage governmental and regulatory bodies responsible for granting licences, authorisations, procurement contracts or subsidies, initiatives to foster more effective enforcement of intellectual property rights.
  • Action 3: Confiscate criminal assets – strengthening the EU legal framework on confiscation, Member States must by 2014 establish Asset Recovery Offices.

OBJECTIVE 2: Prevent terrorism and address radicalisation and recruitment

  • Action 1: Empower communities to prevent radicalisation and recruitment – creation of an EU radicalisation-awareness network, a ministerial conference on the prevention of radicalisation and recruitment, a handbook of actions and experiences.
  • Action 2: Cut off terrorists’ access to funding and materials and follow their transactions – the EU action plans for preventing access to explosives (2008) and Chemical, Biological, Radiological and Nuclear (CBRN) substances (2009) need to be implemented as a priority, by way of both legislative and non legislative action, developing a policy for the EU to extract and analyse financial messaging data.
  • Action 3: Protect transport – extend existing work on urban transport security to cover (a) local and regional rail and (b) high-speed rail, including related infrastructure.

OBJECTIVE 3: Raise levels of security for citizens and businesses in cyberspace

  • Action 1: Build capacity in law enforcement and the judiciary – establishing a cybercrime centre, developing national cybercrime awareness and training capabilities.
  • Action 2: Work with industry to empower and protect citizens – developing national and European cybercrime alert platform, guidelines on cooperation on the handling of illegal internet content.
  • Action 3: Improve capability for dealing with cyber attacks – developing a network of national/governmental Computer Emergency Response Teams (CERTs).

OBJECTIVE 4: Strengthen security through border management

  • Action 1: Exploit the full potential of EUROSUR – EUROSUR will establish a mechanism for Member States’ authorities to share operational information related to border surveillance.
  • Action 2: Enhancing the contribution of Frontex at the external borders – enabling Frontex to process and use key information on criminals involved in trafficking networks.
  • Action 3: Common risk management for movement of goods across external borders – options to improve EU level capabilities for risk analysis and targeting.
  • Action 4: Improve interagency cooperation at national level – Member States should start developing common risk analyses, proposal on improving coordination of border checks carried out by different national authorities.

OBJECTIVE 5: Increase Europe’s resilience to crises and disasters

  • Action 1: Make full use of the solidarity clause – proposal to put the solidarity clause into practice.
  • Action 2: An all-hazards approach to threat and risk assessment – developing EU risk assessment and mapping guidelines for disaster management, based on a multi-hazard and multi-risk approach, EU should establish a coherent risk management policy linking threat and risk assessments to decision making.
  • Action 3: Link up the different situation awareness centres – reinforcing the links between sector-specific early warning and crisis cooperation functions.
  • Action 4: Develop a European Emergency Response Capacity for tackling disasters – based on pre-committed Member States’ assets on-call for EU operations and pre-agreed contingency plans.

 

 

Без коментар: Бъсеску, Саркози и Берлускони

Отдолу виждате видео, заснето на скорошната среща на високо равнище на НАТО и ЕС в Лисабон. Текстът към видеото е на френски. Hat tip: J. S. Lefebvre.