Monthly Archives: август 2010

Германският Конституционен съд избягва директен сблъсък

Германският конституционен съд (ГКС) в Карлсруе е известен с особената си позиция по въпроси, свързани с правото на Европейския съюз. Сега съдът прави крачка встрани, казвайки, че има само ограничена юрисдикция в случай ultra vires актове на институциите на ЕС.

ГКС казва, че актове на институциите и органите на ЕС могат да бъдат разглеждани от него само „ако превишаването на правомощията на ЕС от органа на ЕС е очевидно и съответният акт води до структурно значима промяна в разпределението на правомощията между държавите членки и Европейския съюз в ущърб на държавите членки“.

Така ГКС предвижда тест за сериозност и структурна значимост на превишаването на правомощията на съответния орган на ЕС. Не съм сигурен доколко този тест може да бъде оперативен.

Отбележете също, че решението се отнася не само до решения на Съда на ЕС (както предполага EUobserver), но и до актове на другите институции и органи на ЕС.

Експулсирането на ромите – законно ли е?

Текущата полицейска операция във Франция, водеща до експулсирането на хиляди ромски граждани на България и Румъния е гореща новина в медиите. Сега Euractiv съобщава, че и Италия планира да експулсира роми – граждани на други държави членки.

Големият въпрос е – това законно ли е?

В случая трябва да се прецени приложението на две отделни правни системи. Едната е правото на ЕС, а другата е свързана с приложението на Европейската конвенция за защита на човешките права. Те не трябва да се смесват при анализа и имат различни последици.

Да започнем с правото на ЕС. Гражданите на Европейския съюз имат правото да се придвижват и установяват свободно на територията на държавите членки при ограниченията и условията, предвидени в учредителните договори и мерките, приети за тяхното изпълнение (чл. 3, пара. 2 ДЕС; чл. 20, пара. 2, “a” и чл. 21 ДФЕС). Повечето ограничения и условия са предвидени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки. Основният принцип на Директива 2004/38/ЕО е, че правото на пребиваване на европейски граждани и членове на техните семейства за период над три месеца е предмет на определени условия. Това е важно да се отбележи, защото много европейски граждани смятат, че правото им на пребиваване е безусловно.

Условията за придобиване на право за пребиваване над три месеца са определени в чл. 7 на Директива 2004/38/ЕО. Пребиваващият следва да е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава–членка или притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка през времето си на пребиваване. Чл. 14 определя условията за експулсиране при загубване на правото за пребиваване и изрично посочва, че мярката по експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка.

В допълнение държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред,обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви,които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (чл. 27, пара. 2 на Директива 2004/38/ЕО).

Тези разпоредби са много конкретни и задават сериозни въпроси за поведението на френските власти. Във всеки отделен случай френската държава трябва да оцени личното поведение на лицето без оглед на общите политически съображения. Информацията, предоставена от медиите в този случай е недостатъчна, за да се оцени законността на действията на френското министерство на вътрешните работи, но съм скептичен, че френските власти са извършили индивидуална оценка на личното поведение във всеки отделен случай. Нещо повече, референцията към етническата принадлежност на експулсираните лица е сериозно нарушение на принципа на недискриминация (чл. 19, пара. 1 ДЕС).

В крайна сметка Европейската комисия трябва да реши дали Франция е нарушила съответните разпоредби на Директива 2004/38/ЕО . Бих насърчил и Европейския омбудсман да наблюдава независимо случая.

Извън съображенията, свързани с правото на ЕС, Франция е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Mevlüt Çavuşoğlu, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изрази определени критики спрямо мерките, Чл. 4 на Протокол 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека изрично забранява колективното експулсиране на чужденци. Въпросът е дали действията на френските власти съставляват подобно колективно експулсиране.

В заключение действията на френските власти за масово експулсиране на ромски граждани на други държави членки могат да нарушат разпоредби и на правото на ЕС, и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Франция би следвало да се въздържа от действия, които съставляват масово експулсиране. Европейската комисия би трябвало да разследва задълбочено случая. Съветът на Европа също би трябвало внимателно да наблюдава случая.

Сърбия рискува присъединяването си към ЕС заради Косово?

Интересна статия във waz.euobserver.com разсъждава върху проблема с независимостта на Косово от Сърбия. Статията твърди,че упоритостта на Сърбия да отрича очевидното може да застраши присъединяването на страната към Европейския съюз.

Това може да е вярно, но трябва да имаме предвид принципната опозиция на няколко държави членки срещу независимостта на Косово. Докато всички държави членки на ЕС не признаят независимостта на Косово би било глупаво да очакваме съществено изменение на позицията на Сърбия по този въпрос.

Нуждаем ли се от сили на ЕС за борба с бедствия?

UPDATE (17.08.2010): Френският президент Никола Саркози е предложил официално на Европейската комисия да „се изградят истински сили за бързо реагиране на ЕС…които черпят от ресурсите на държавите членки”.

Френският министър по европейските въпроси Пиер Лелуш призовава за общи европейски сили за борба с бедствия в контекста на пожарите в Русия.

Въпросът е – наистина ли се нуждаем от подобни общи сили на ЕС? Вече имаме Общностния механизъм за гражданска защита, който трябва да координира реакцията на държавите членки при бедствия. Предполагам, че според г-н Лелуш текущата координация не е достатъчна.

Да вземем за пример Стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни. Това е много важен документ, който съдържа много добри идеи за създаването на стратегическа рамка, която да ръководи оказваната от ЕС подкрепа за ограничаване на рисковете от бедствия в развиващите се страни. Въпреки това планът за изпълнение на стратегията все още не е публикуван. В плана за действие трябваше да са посочени ключовите действия, отговорности, основни инструменти и последователността в изпълнението на приоритетите на стратегията и той трябваше да бъде приет през 2009 г. Забавянето е ясен сигнал, че не всичко е наред в координацията на реакцията при бедствия в ЕС и че вероятно някои държави се колебаят да направят крачка напред. Така че дори и да са необходими, силите на ЕС за борба с бедствия може би не са възможни в момента.

Въпреки това бъдещото търсене на услуги, свързани с ограничаване на рисковете от бедствия и борбата с бедствия вероятно ще се увеличава. ЕС трябва да идентифицира своята важна роля в осигуряването на подобни услуги като усилие, което засяга не само хуманитарни въпроси, но и въпросите на сигурността. По-нататъшната фрагментация на усилията за борба с бедствия ще навреди на целите общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз.

Ad hoc комитология?

С Договора от Лисабон имаме за първи път формална йерархия на правните актове на ЕС. В тази йерархия актовете по изпълнението, приемани от Комисията, се подразделят на делегирани (чл. 290 ДФЕС) и изпълнителни (чл. 291 ДФЕС) актове. Правните рамки за приемане на делегирани и изпълнителни актове все още са обект на преговори. Старото решение по комитология не се прилага към нови актове. Ето защо явно в този период се въвеждат ad hoc процедури по комитология.

В чл. 21 на Решение 661/2010/ЕС относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа четем, че комитет, съставен от представители на държавите-членки, ще подпомага Комисията и ще осъществява обмена на информация по плановете и програмите, изпратени от държавите-членки, и може да разглежда всякакви въпроси, свързани с развитието на трансевропейската транспортна мрежа.

Това звучи като ad hoc консултативен комитет по комитология.

Относно конфликта между българското правителство и българската съдебна система

Много може и трябва да се каже относно проблемите на българската съдебна власт. Но скорошните атаки на българското правителство по-конкретно срещу българските съдилища могат да се окажат наистина вредни. Съдилищата имат много важна функция в една правна система и тяхното унижаване няма да послужи на никоя справедлива кауза. Самата идея за държавност може да се компрометира.

Обобщение на решението на Съвета за организацията на Европейската служба за външна дейност

Решението на Съвета за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е обнародвано в Официален вестник. Решението беше прието след известни преговори с Европейския парламент, който, въпреки че е само консултиран в рамките на тази процедура, оказа значително влияние върху крайния резултат.

Решението изрично подчертава, че Европейският парламент ще участва пълноценно във външната дейност на Съюза, включително като осъществява функции по политически контрол, както е предвидено в член 14, пара. 1 ДЕС. Върховният представител по ОВППС ще се консултира редовно с Европейския парламент по главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС и ще гарантира, че възгледите на Европейския парламент надлежно са взети предвид.

Основната задача на ЕСВД е да подпомага върховния представител по ОВППС, председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и самата Комисия при упражняването на съответните им функции в областта на външните отношения.

ЕСВД трябва да подпомага и да сътрудничи с дипломатическите служби на държавите-членки, както и с генералния секретариат на Съвета и службите на Комисията, за да осигури съгласуваност както между различните области на външната дейност на Съюза, така и между тези области и другите политики на Съюза.

ЕСВД се управлява от изпълнителен генерален секретар, който ще работи под ръководството на върховния представител по ОВППС. Изпълнителният генерален секретар се подпомага от двама заместник генерални секретари. Централната администрация на ЕСВД е организирана в генерални дирекции, които се състоят от отдели по географски признак, обхващащи всички държави и региони в света, както и многостранни и тематични отдели.

Делегациите на съюза се откриват от върховния представител в съгласие със Съвета и Всички членове на персонала на делегацията, независимо от техния статут, и всички дейности на делегацията се намират под ръководството на ръководителя на делегацията. Ръководителят на делегацията има правото да представлява Европейския съюз в държавата, в която е акредитирана делегацията.

Безсрочно наетите длъжностни лица [служители] на Съюза следва да представляват поне 60% от целия персонал на ЕСВД на ниво AD, включително служители от дипломатическите служби на държавите-членки, които са станали безсрочно наети длъжностни лица [служители] на ЕС.