Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

• По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
• Преносимост на социалноосигурителните права;
• Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
• Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
• Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
• Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

• Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
• Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
• Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
• Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

• Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
• Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
• Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
• Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
• Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
• Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

• Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
• Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
• Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
• Завръщане към ядрената енергетика;
• Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

• Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
• Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
• Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
• Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

• Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
• Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
• Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
• Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
• Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
• Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

• Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
• Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
• Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
• „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
• Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
• Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.

Прекомерният дефицит може да доведе до спиране на регионалната помощ?

Европейската комисия обсъжда суспендиране на структурните фондове за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Допълнителен критерий, който също се обсъжда, е съотношение на публичния дълг над 60% от БВП. Комисията също така планира да задълбочи и разшири наблюдението на бюджетите на държавите членки.

Мога да разбера логиката на Комисията, желаеща да наложи бюджетна дисциплина в ЕС, но съм особено притеснен за България. Както знаем, вероятно ще има процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България за 2009 г., а може би и за 2010 г. Вярно, брутният публичен дълг е относително малък. Но дори сега срещаме сериозни трудности с използването на структурните фондове. Всяко следващо ограничение или спиране на структурните фондове от Комисията може да се окаже опустошително за държава, която просто не е достатъчно конкурентна на пазарите на ЕС.

Доклад за публичните услуги, предоставяни от земеделието

Нов подробен доклад на Institute for European Environmental Policy оценява концепцията за публични услуги, приложена към земеделието в Европа и оценява целесъобразността на политическата подкрепа за предоставянето на публични услуги от земеделието.

Според доклада има много публични услуги, предоставяни от земеделието като биоразнообразието в селските райони, качество на водата, достъпност на водните ресурси, функционалност на почвите, стабилност на климата, качество на въздуха.

Докладът посочва, че обществеността в ЕС високо цени екологичните публични услуги. Според доклада има голям потенциал за високопродуктивни системи за земеделие, които предоставят екологична продукция и публични услуги. Такива практики са по-малко интензивното земеделие, въвеждането на мерки за енергийна ефективност, както и целеви мерки като използването на защитни ивици.

Изслушванията на комисарите: дотук добре

В понеделник бяха проведени четири важни изслушвания на кандидатите за комисари.

Обобщенията от изслушванията на:

• Катрин Аштън – Върховен представител по външната политика;
• Оли Рен – кандидат за комисар по икономическите въпроси;
• Андрис Пиебалгс – кандидат за комисар по развитието;
• Януш Левандовски – кандидат за комисар по бюджетите.

Успях лично да проследя изслушването на Катрин Аштън. Тя беше много добре подготвена и не можа да отговори само на няколко въпроса (един от тях беше за трансатлантическия пазар, който не е, как да кажа, приоритет и е обект на значителни критики). Euractiv и EUobserver представят собствени репортажи за нейното изслушване.

Днес ще проследя с голямо внимание изслушването на българския кандидат за комисар – г-жа Румяна Желева. Вие също можете да проследите нейното изслушване онлайн тук.

Нов Правилник за дейността на Комитета на регионите

Новият Правилник за дейността на Комитета на регионите е обнародван в Официален вестник.

Постижения на ЕС през 2009 г.

Европейската комисия представи своя мултимедиен годишник, в който са намерили място някои от най-значителните постижения на ЕС през изминалата година.

Основните постижения според Комисията са:

Очертаване на пътя към възстановяване на икономиката — ЕС и държавите-членки мобилизираха множество ресурси за оздравяване на икономиката и за защита на гражданите.

Телефонни разговори на по-ниски цени — европейците могат да поддържат връзка помежду си по мобилния си телефон по-лесно и по-евтино благодарение на усилията на ЕС да осигури по-ниски цени на разговорите.

Взаимодействие между експертите в борбата с деменцията — инициативата на стойност 2 милиарда евро на ЕС за прилагане на нововъведенията в областта на лекарства обединява усилията на отрасъла и на академичния свят за осигуряване на бърз преход от научните открития към производството на нови лекарства.

Справяне с проблемите на изменението в климата — Благодарение на ЕС 32 милиона тона емисии на въглероден диоксид не бяха отделени, тъй като беше направена оптимизация на осветителните тела.

Борба с глада в най-бедните страни по света — както недвусмислено показа т.нар. „инструмент за прехрана“ на стойност 1 милиард евро през 2009 г., ЕС участва в усилията за справяне с бедността и глада в световен мащаб.

Грижа за околната среда — за да запази околната среда възможно най-чиста, ЕС създаде нови правила за намаляване на вредните замърсители, идващи от петрола и пестицидите.

Възстановителни дейности в Европа след опустошителни бедствия — страните в ЕС реагират бързо, помагайки си взаимно, като изпращат хуманитарна помощ в области, засегнати от природни бедствия, какъвто бе случаят в Абруцо след земетресението през 2009 г.

Клиентите на банките получават максимално качество за парите си — ЕС създаде единния пазар заради гражданите и дружествата си; сега той следи за това, банките да бъдат лоялни с клиентите си.

Закрила за сухоземните и морските животни — ЕС криминализира предлагането на тюленови продукти на пазара и предложи нов план за действие за спасяване на акулите.

Безпроблемно пазаруване по интернет — ЕС предприе мерки спрямо уебсайтове, които не предоставяха на потребителите правата, които те имат според законодателството на ЕС.

Рамка за насърчаване на публично-частните партньорства

Европейската комисия представя рамка за насърчаване на използването на публично-частните партньорства (ПЧП) с цел да отговори на настоящите и бъдещи нужди от инвестиции в обществените услуги, инфраструктурата и научноизследователската дейност в Европа.

Рамката включва:

• увеличено финансиране за ПЧП чрез сътрудничество с ЕИБ, като се пренасочат съществуващите инструменти на Общността и се разработят гаранционни инструменти за финансиране на ПЧП;
• в случаи, които включват финансиране от ЕС, по-добри правила и процедури, с цел да се гарантира равнопоставеност между проектите, които са напълно под публично управление и тези, които са управлявани чрез ПЧП;
• по-ефективна рамка за иновации, включително възможността за ЕС да участва в частноправни организации и директно да инвестира в специфични проекти;
• обмисляне на законодателен инструмент на ЕС за концесиите, основан върху текуща оценка на въздействието;
• подобрено разпространение на информация и обмен на най-добри практики; включително и създаването на нова група за ПЧП, в която съответните заинтересовани страни могат да споделят своите тревоги и нови идеи относно ПЧП.

 

Резултати от срещата ЕС-Русия

Какви са резултатите от срещата на високо равнище ЕС-Русия? Първо, страните подписаха финансови споразумения за пет програми за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ENPI).

Второ, Русия се ангажира да подкрепи енергийната сигурност на ЕС, макар че някои съмнения остават.

Трето, Русия подкрепя по принцип позицията на ЕС за политиката по промените в климата, но детайлите остават неясни.

 

Нов законодателен пакет за енергийна ефективност

Съветът и Европейския парламент са постигнали съгласие по нов законодателен пакет за енергийна ефективност, включващ нова директивата за енергийните характеристики на сградите и нова директива за енергийно етикетиране.

До края на 2020 г. всички новопостроени сгради в Европейския съюз трябва да имат „много добри енергийни характеристики”. Енергийните нужди на сградите трябва да бъдат покрити в значителна степен от възобновяеми енергийни източници, включително произведени на място.

Следните типове сгради ще бъдат изключени от приложението на директивата: малки къщи (с площ до 50 кв. м.), сгради за почивка – които се използват по-малко от 4 месеца в годината, сгради за религиозни цели, временни сгради – използват се за по-малко от две години, промишлени обекти, цехове и селскостопански сгради с ниски енергийни нужди, защитени исторически сгради.

 

Оценка на услугите от екосистемите

TEEB – изследователски проект за икономиката на екосистемите и биоразнообразието, беше иницииран от Германия и Европейската комисия, за да разработи глобално изследване за икономическите последици от загубата на биоразнообразие. Публикуван е нов доклад, който обобщава основните констатации от изследването. Те са:

1. Оценката на екосистемите има икономически смисъл

Загубите в природата имат директни икономически последици, които ние систематично подценяваме.

2. Важно е да се измерва природата и биоразнообразието

Развитието на капацитет за изследване и наблюдение на биоразнообразието, екосистемите и предоставяните от тях услуги, е основна стъпка към по-добро управление на природния капитал.

3. Инвестициите в природата се отплащат

Инвестирането в природния капитал поддържа голям кръг от икономически сектори и поддържа и разширява възможностите ни за икономически растеж и устойчиво развитие.

4. Трябва да бъде отчетено социалното измерение при развиването на успешни стратегии за защита на биоразнообразието

Социалното измерение включва гаранции, че за опазването на биоразнообразието плащат правилните хора – и на локално, и на глобално равнище. То също включва отчитане на правата на собственост и ползване, за да бъдат избегнати сътресения при прехода.

5. Природата е актив за бъдещи икономически стратегии

Услугите, предоставяни от биоразнообразието и екосистемите, са природни активи с основна роля за бъдещите икономически стратегии за насърчаване на растеж и просперитет.