Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Внимавайте, корумпирани политици! ЕС ви наблюдава!

Комисията е предложила набор мерки за справяне с вредите, които нанася корупцията на европейските общества. Комисията създава нов механизъм, Доклад срещу корупцията в ЕС, който ще наблюдава и оценява усилията на държавите членки срещу корупцията и ще насърчава повече политическа ангажираност с въпроса. Подкрепян от експертна група и мрежа от изследователи, докладът ще бъде публикуван от Комисията на всеки две години, стартирайки от 2013 г. Ще бъдат посочвани тенденциите и слабостите в борбата срещу корупцията и ще се стимулира обмена на добри практики.

Колко ефективен ще бъде този доклад? Много добър знак е, че ЕС ще има по-фокусиран подход за диагностициране на сериозна корупция в държавите членки. Но съвсем не е сигурно, че диагнозата ще бъде последвана от подходящо лечение. Ако вземем предвид опита с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, изглежда, че те предизвикват много емоции, но произвеждат по-малко практически резултати.

Всяко усилие за независимо наблюдение на корупцията в държавите членки трябва да бъде поздравено. Комисията би следвало да се възползва от съществуващите механизми за наблюдение на корупцията на Прозрачност без граници и ОИСР.

 

 

Визията на ЕК за границите и миграцията

Досега вероятно сте чули за сериозните трудности, които изпитват държавите от Средиземноморието при справянето с потоците от имигранти от Северна Африка. Правителствата на Франция и Италия дори предложиха временното възстановяване на граничния контрол в ЕС поради миграционната вълна. Сега Европейската комисия представя своето Съобщение относно миграцията.

Комисията отбелязва, че ЕС няма достатъчно капацитет да помогне на тези държави членки, които в момента са изложени на значителни миграционни движения. Ето защо според нея следва да се изследва целесъобразността на въвеждането на обща европейска система за граничен контрол. Комисията също така препоръчва приемането на подход, основан на риска и по-широкото използване на модерни технологии по отношение на контрола на наземните и морските граници.

Комисията предлага създаването на механизъм, който би позволил на ЕС да се справя със ситуации, в които или една държава членка не изпълнява своите задължения за контрол на нейния участък от общата граница, или когато определен участък от общата граница попадне под тежък и неочакван натиск поради външни събития. Такъв механизъм би следвало да се използва като последно средство в наистина критични ситуации.

Комисията също така призовава за включването на по-сериозни задължения за реадмисия в рамковите споразумения, сключвани с трети държави.

Едно важно предложение на Комисията е за една обща информационна система, която да гарантира, че данните за преминаването на границите от граждани на трети държави са достъпни за граничните и имиграционните власти.

Комисията възнамерява да представи до 2012 г. Зелена книга относно справянето с недостига на работна ръка чрез миграция в държавите от ЕС.

Като общ извод според Комисията ЕС би следвало да увеличи усилията си и да обърне повече внимание на мотиваторите за миграция, включително въпросите, свързани със заетостта, доброто управление и демографската картина.

Съобщението относно миграцията е добре подготвен и цялостен документ, но остава да се види какви действия ще предприемат държавите членки.

Обнародван е новият регламент по комитология

Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията е обнародван в Официален вестник. Регламентът отменя Решение 1999/468/ЕО (старото решение по комитология). Предвиждат се две процедури по комитология – процедура по консултиране и процедура по разглеждане. Процедурата по консултиране е същата като в старото решение по комитология. Процедурата по разглеждане замества старите процедури по управление и регулиране. Комитетът по разглеждане може да приеме или отхвърли мярката за изпълнение с квалифицирано мнозинство (важат правилата за гласуване на Съвета). В случай, че комитетът не вземе решение, в зависимост от предмета на мярката за изпълнение, Комисията може или да я приеме, или да я отнесе до апелативен комитет, където се извършва окончателно гласуване по мярката.

Всички институционални и правни аспекти относно приемането на делегирани актове и новия комитологичен режим са разгледани в доклада ми за конференцията на EUSA.

 

 

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Политически компромис за новия режим на комитология

Това е много специален ден. Европейският парламент потвърди споразумението със Съвета за новия регламент относно изпълнителните правомощия на Комисията. Новият регламент ще влезе в сила от 1ви март и автоматично ще замени съществуващата система.

Както и преди, предвиденият в регламента механизъм за контрол е основан на „комитологията“, т.е. комитети, съставени от представители на държавите-членки, на които Комисията представя проекти на мерки за изпълнение, но противно на сега съществуващата система, Съветът няма право на намеса като апелативен орган. В някои отделни случаи е възможно да се наложи участието на „апелативен комитет“, но това е просто един „обикновен“ комитет, председателстван от Комисията, независимо от по-високото равнище на представителство. Това дава възможност за преразглеждане на проектомерките или за тяхната промяна при необходимост.

Регламентът предвижда мерките за изпълнение в области като търговската защита да бъдат включени в нормалния режим. Досега тези мерки бяха предмет на специални процедури, при които често Съветът имаше последната дума.

Новата процедура предоставя също така повече гъвкавост на Комисията и по-голяма политическа отговорност. При липса на квалифицирано мнозинство против или в полза на проект на акт за изпълнение на Комисията, тя ще има право на избор между приемането на акта или неговото преразглеждане.

В момента пиша статия за новия правен режим на процедурите по комитология, която ще бъде достъпна в този блог някъде през февруари 2011 г.

Накъде с новите стрес тестове за европейските банки?

Европейската комисия призовава за нови стрес тестове за европейските банки. Причината? Изглежда, че предишните тестове през лятото не са успели да забележат огромните проблеми на ирландските банкови институции.

Оли Рен е казал, че банковият срив в Ирландия е единичен случай, който няма да се повтори никъде в Европа. Е, не съм съгласен.

През юли отбелязах, че стрес тестовете трябва да включват най-лошите сценарии, което значи най-лошите сценарии. Най-лошите, а не най-добрите. И всички. Знаем, че стрес тестовете през лятото се провалиха. Сега ни карат да вярваме, че новите стрес тестове ще успеят. Това е малко вероятно.

Проблемът е анализиран много добре от Richard Field. Той твърди, че има само един начин да се възстанови доверието и да се издигне стена срещу разпространението на кризата. Правителствата трябва да обявят кои банки са ликвидни и кои не, и да предоставят данни за активите на банките, които подкрепят твърденията им.

 

 

Окончателен компромис по гражданската инициатива

Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, Комисията и Съвета постигнаха съгласие по т.нар. „гражданска инициатива” (чл. 24 ДФЕС). Гражданската инициатива позволява на един милион европейски граждани да поискат от Комисията да предложи ново законодателство. Основните точки на компромиса:

• прегледът за допустимост ще се прави при регистрацията;
• регистрацията се извършва от комитет от поне седем члена от поне седем държави членки;
• подписите трябва да идват от минимум една четвърт от държавите-членки;
• Комисията ще помага на организаторите чрез предоставяне на наръчник и точка за контакт;
• ако инициативата набере един милион подписа се извършват задължителни последващи действия, включително публично изслушване;
• държавите членки определят как да се потвърди автентичността на подписите.

 

 

Комисията печели спора относно заплатите със Съвета

Това може да не е гореща новина, но поставя някои въпроси. Съдът на ЕС е отменил частично регламента на Съвета (EC, ЕВРАТОМ) № 1296/2009 за адаптиране, на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица на Европейския съюз.

През ноември 2009 г. Комисията предлага увеличение на заплатите с 3,7%. На 23 декември 2009 г. Съветът решава в оспорвания регламент да промени предложението на Комисията, за да се вземе предвид настъпилата икономическа и финансова криза. Съветът установява нови нива на заплатите въз основа на увеличение от 1.85%.

Комисията иска от Съда на ЕС отмяната на разпоредбите на регламента, устаниовяващи тези нива. Според Комисията Правилникът за длъжностните лица на ЕС установява автоматичен метод за адаптиране на заплатите, който не оставя пространство за преценка на Съвета.

Съдът на ЕС заключава, че Съветът наистина няма право на преценка относно адаптиране на заплатите в размери, различни от предложението на Комисията въз основа на критериите, посочени в чл. 3 на Приложение XI на Правилника за длъжностните лица на ЕС, с изключение на процедурата, предвидена в чл. 10 от същото приложение.

Съдът на ЕС е постановил с оглед на това да не се създава празнота в правото действието на отменените разпоредби да се запази до влизането в сила на нов регламент, приет от Съвета.

Ето ги въпросите:

Какво си е мислела правната служба на Съвета? Обяснили ли са на членовете на Съвета, че ще извършат очевидно нарушение на правото на ЕС? Ако да- дали Съветът е приел регламента, за да отбележи политическа точка срещу Комисията?

 

 

Шизофренията на междудържавния подход

Бюджет ‘2011 на Европейския съюз се разпадна след неуспешните преговори между Европейският парламент и Съвета. Бюджетната процедура сега трябва да започне отново, като Комисията предложи нов проект за бюджет. Ябълката на раздора се оказа искането на Европейския парламент да участва в договарянето на следващата многогодишна бюджетна рамка (2014-2020).

Според някои дипломати, цитирани от EUobserver, Парламентът погрешно е предположил, че държавите членки ще се съгласят с бюджета от страх да не бъдат наречени „анти-европейски” в случай на пропадане на преговорите.

Е, очевидно не са се страхували. Три държави – Нидерландия, Швеция и Великобритания, са отказали изобщо да обсъждат исканията на Парламента. „Ще има бюджет въз основа на цифрите от 2010 г. Няма драма, светът няма да пропадне”, е казал един дипломат, цитиран от EUobserver.

Но разбира се. На кого му пука ако ЕС не функционира правилно поради липса на средства? И как смее Парламентът да иска роля в преговорите за многогодишната бюджетна рамка?

Правителствата на държавите членки изглежда страдат от някаква странна форма на шизофрения. Именно те одобриха равнопоставения статус на парламента в бюджетната процедура. Именно те активно се бориха през 2009 г. за влизането в сила на Договора от Лисабон. Именно те отбелязаха „голяма крачка напред” за Европа. Сега обаче са готови да блокират бюджета на ЕС, за да предотвратят участието на Европейския парламент в договарянето на многогодишния бюджет.

Това отношение на враждебност към наднационалните институции и Европейския съюз като цяло вече намери своя връх в неуважителното отнасяне към председателя на Комисията по време на заседанието на Европейския съвет във връзка с депортирането на ромски граждани от Франция. Сега то се показва още веднъж чрез безразличното отношение към бюджета на ЕС, като че ли той няма значение.

Бюджетът има значение, както ще се разбере през първите месеци на 2011 г. , когато ще се използва бюджета за 2010 г. Но съм много по-притеснен от липсата на чувство за собственост върху европейската идея в правителствата на държавите членки. Те изглежда нямат доверие в интеграционния дневен ред и свързаните с него наднационални институции. Това е добре отъпкана пътека към институционална парализа и неефективност.