Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Внимавайте, корумпирани политици! ЕС ви наблюдава!

Комисията е предложила набор мерки за справяне с вредите, които нанася корупцията на европейските общества. Комисията създава нов механизъм, Доклад срещу корупцията в ЕС, който ще наблюдава и оценява усилията на държавите членки срещу корупцията и ще насърчава повече политическа ангажираност с въпроса. Подкрепян от експертна група и мрежа от изследователи, докладът ще бъде публикуван от Комисията на всеки две години, стартирайки от 2013 г. Ще бъдат посочвани тенденциите и слабостите в борбата срещу корупцията и ще се стимулира обмена на добри практики.

Колко ефективен ще бъде този доклад? Много добър знак е, че ЕС ще има по-фокусиран подход за диагностициране на сериозна корупция в държавите членки. Но съвсем не е сигурно, че диагнозата ще бъде последвана от подходящо лечение. Ако вземем предвид опита с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, изглежда, че те предизвикват много емоции, но произвеждат по-малко практически резултати.

Всяко усилие за независимо наблюдение на корупцията в държавите членки трябва да бъде поздравено. Комисията би следвало да се възползва от съществуващите механизми за наблюдение на корупцията на Прозрачност без граници и ОИСР.

 

 

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2010 г.

Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

И в двата доклада се признава необходимостта от допълнителна помощ и мониторинг от страна на Комисията в подкрепа на процеса на реформа в България и в Румъния, докато не бъдат изпълнени всички индикативни показатели и не бъде отменен механизмът за сътрудничество и проверка. С други думи наблюдението ще продължи за неопределен период от време.

Докладите и за двете държави са критични. По отношение на България докладът подчертава факта, че шумните полицейски акции не се превръщат задължително в успешни обвинения. За Румъния основната критика е по отношение на новите поправки в закона относно националната агенция за борба с корупцията.

В доклада за напредъка на България се обръща внимание на силния устрем за реформи, който се забелязва след последния годишен доклад на Комисията от юли 2009 г. Според Комисията съществува политическа воля за реформа на съдебната власт. Според доклада от юли 2009 г. насам България е предприела важни реформи на своите наказателни процедури.България е увеличила усилията си в борбата срещу корупцията на високо равнище. България също така е увеличила усилията си за борба с организираната престъпност, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че предприетите впоследствие съдебни действия според Комисията са недостатъчни. Докладът отбелязва, че продължават да са налице сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Анализът на Комисията показва също така, че продължават да са налице недостатъци при предотвратяването на корупцията и защитата срещу конфликт на интереси. Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България.

Комисията отбелязва сериозни недостатъци в усилията на Румъния за постигане на напредък по МСП. Според Комисията Румъния не е показала достатъчно политическа решителност да подкрепи и даде насока на процеса на реформи, а е демонстрирала нежелание сред ръководството на съдебната власт да участва и да поема отговорност. Съдебната реформа е отбелязала съществен напредък с приемането на граждански и наказателен процесуален кодекс. Националната агенция за борба с корупцията (ANI) е показала укрепване на своя капацитет с оглед откриването на незаконно обогатяване, нередности и конфликт на интереси. Въпреки това промените на закона за Националната агенция за борба с корупцията, приети на 30 юни 2010 г. представляват сериозна крачка назад.

Доклади за напредъка на България и Румъния

Европейската комисия публикува докладите по Механизма за сътрудничество и проверка относно напредъка в областта на реформата в правосъдието, борбата с корупцията, а по отношение на България – и борбата с организираната престъпност.

Докладът относно Румъния посочва, че страната не е успяла да задържи темпото на реформи от средата на 2009 г.

Докладът относно България посочва, че остават малобройни резултатите, постигнати от съдебната власт по дела, свързани с корупция на високо равнище и организирана престъпност, а през януари 2010 г. имаше нов случай на улично убийство.

Не е докладван напредък относно процедурите за приемане на новия проект на Закона за нормативните актове, с който да се въведат ясни правила за прозрачност и публичен дебат и да се кодифицират различните фази на законодателния процес.

Като цяло разглежданите от съда дела за организирана престъпност отбелязват слаб напредък от средата на 2009 г. и за същия период не е докладвано за издадени присъди.

Заключения на Съвета по Механизма за сътрудничество и проверка

Съветът прие заключенията си по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

Съветът подчертава необходимостта от повече съществени резултати в разследването, обвинението и осъждането на случаите на корупция на високо ниво и организирана престъпност, за да се гарантира дългосрочна промяна в България.

Съветът посочва, че механизмът следва да продължи „до постигане на резултатите, очаквани от тази рамка [на сътрудничество]”.

Редовен доклад по механизма за сътрудничество и проверка

Европейската комисия публикува редовния си доклад по механизма за сътрудничество и проверказа напредъка на България и Румъния.

Докладът за България включва оценка по индикативните показатели в областта на правосъдието и вътрешния ред след последния ѝ подробен доклад (23 юли 2008 г.). Освен това в него се отправят препоръки към България въз основа на тази оценка.

Според доклада „поведението се промени и бе установен по-открит и честен диалог с българските власти на всички равнища”.

По-конкретните констатации на доклада са:

• Създаването на постоянен съвместен екип за отстраняването на нарушения срещу финансовата система на ЕС е чудесна инициатива;
• Убийствата, свързани с организираната престъпност, продължават, а известни престъпници не са задържани;
• Продължава да има припокриване по отношение на организацията и в новата структура на Министерство на вътрешните работи, която все още не е довела до по-голяма ефективност на разследването на тежки престъпления;
• Забавянията по наказателни дела са предизвикани до голяма степен от прекомерната формалност на наказателната процедура, от известна пасивност от страна на съда и от както изглежда неограничените възможности, които наказателно-процесуалното законодателство дава на подсъдимите да възпрепятстват производството;
• Инспекторатът към Висшия съдебен съвет започна да функционира пълноценно през юни 2008 г. и постигна обнадеждаващи резултати в разследването на дисциплинарни нарушения и системни слабости в съдебната практика;
• Необходимо е да се използва по-деен подход за борба с корупцията в уязвими области и сектори, като здравеопазването и образованието.

По въпроса за евентуалното прилагане на предпазна клауза за съдебните решения по наказателни дела, Комисията намира, че това не е необходимо. Според Комисията:

„Дълбоките промени, които са необходими, могат да бъдат направени единствено в рамките на българското общество. Механизмът за сътрудничество и проверка е инструмент, чрез който се оказва подкрепа за изпълнението на тази задача; той не е цел сам по себе си, нито пък може да замести ангажимента, който българските власти трябва да поемат, за да уеднаквят съдебната система и практика с общите стандарти на ЕС.”

Според ЕК все още не е започнала задълбочена реформа на съдебната власт, което обуславя и продължаването на Механизма за сътрудничество и проверка и през 2010 г.

Докладът на ЕК за България: предварителна информация

Дневник съобщава, че основното послание в проекта на доклада на Европейската комисия за България по Механизма за сътрудничество и проверка е, че липсва политическа воля и консенсус за подкрепа на борбата с корупцията и организираната престъпност.

В черновата на доклада се прави пряка връзка между напредъка, който трябва да се постигне в борбата с организираната престъпност и корупцията, и присъединяването на България към Шенген.

Холандия иска обсъждане на предпазната клауза за България и Румъния

Холандският министър на европейските въпроси Франс Тимерманс е поискал от комисаря за правосъдието Жак Баро да бъде обсъдена възможността за активирането на предпазна клауза за признаването и изпълнението на съдебни решения едновременно с предстоящото публикуване на докладите за Румъния и България по Механизма за сътрудничество и проверка.

Това искане следва противоречивия случай „Борилски” в България, който може да предизвика de facto приложение на предпазната клауза от Франция.

Съюзът на съдиите протестира срещу назначението на председателя на САС

Съюзът на съдиите в България в писмо протестира срещу назначаването на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд. Срещу г-н Пенгезов преди четири години имаше дисциплинарно производство по обвинения в корупция, прекратено по давност. Някои от доказателствата бяха събрани със специални разузнавателни средства.

Съюзът на съдиите се оплаква от текущата кадрова практика на Висшия съдебен съвет (ВСС). Те смятат, че това назначение е ‘флагрантна скандалност”, тъй като г-н Пенгезов няма опит в гражданското съдопроизводство и ВСС не е предоставило мотивация на избора си, основана на качествата на кандидата.

Писмото е изпратено до водещи неправителствени организации в областта на правосъдието и вътрешните работи, с копия до Европейската комисия, Министерство на правосъдието и самия ВСС.

Писмото е наистина необикновено и показва степента на недоволство от това назначение. На мен ми се иска да коментирам главния въпрос – за критериите за избор на ВСС когато назначава административни ръководители в съдебната система. Това беше една от основните теми на междинния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка през февруари. Това писмо идва да докаже, че ВСС, всъщност, не е отчел препоръките на Европейската комисия и е продължил практиката си да назначава високопоставени магистрати без каквато и да е разумна обосновка.