Вече е достъпен документът „Политически насоки за следващата Комисия” от Жозе Мануел Барозо. Това е на практика политическа програма за следващия мандат на Комисията в случай, че г-н Барозо бъде избран за председател.
Това е очевиден прецедент. Настоящият състав на Европейския парламент доведе до това развитие. Така за първи път имаме предварителния политически дневен ред на следващата Комисия, чрез когото се цели убеждаване на политическите групи в Европейския парламент.
Документът е още по-амбициозен. Представя се „визия за ЕС 2020”. Основните приоритети за 2020 г. са:
- Успешен изход от кризата
- Водеща роля по промените в климата
- Развитие на нови източници на растеж и социално сближаване
- Напредък на Европа на гражданите
- Началото на нова ера за глобална Европа.
Има много критични гласове относно съдържанието на документа (тук, тук и тук). От моята перспектива важният въпрос е дали изобщо е трябвало г-н Барозо да представя такъв документ. Ole Ryborg твърди, че не е трябвало; така мисли и министърът по еврропейските въпроси на Швеция, Cecilia Malmström. И двамата смятат, че включването на Европейския парламент в подготовката на работната програма на Комисията нарушава изискването за независимост на институциите на Европейския съюз. От друга страна Комисията определено зависи политически от Парламента (виж процедурата за вот на недоверие).
Лично аз съм притеснен от липсата на дискусия относно евентуалното влизане в сила на Догова от Лисабон. Това не е правилно.
Във всеки случай може да е спорно твърдението, че Европейският парламент не трябва да се занимава с политическата програма на председателя на Комисията. В същото време Парламентът не е задължен да одобри номинацията (дори и да е единодушна) за председател на Европейската комисия. Правомощие на Парламента е да одобри или отхвърли дадена кандидатура и никакво процедурно правило не го задължава да парафира номинацията на Съвета.
За мен това е принципен въпрос и всякакви опити да се предопредели гласуването са притеснителни.