Много колеги блогъри свършиха добра работа, отразявайки речта на Жозе Мануел Барозу за състоянието на Европейския съюз и последвалия я парламентарен дебат в своите блогове (виж Grahnlaw и Jon Worth) и в Twitter. Няма да обсъждам темите в дебата или качествата на изказалите се.
Много повече се интересувам от (скритата) институционална рамка на този дебат. Не е необичайно за председателя на Комисията да изложи своята законодателна програма пред Европейския парламент, както отбелязва и Andrew J. Burgess. Новият формат обаче изглежда подобен на речта на президента на САЩ относно „Състоянието на Съюза”. Означава ли това, че Барозо се смята за държавен глава на ЕС? Едва ли, но има някаква символична стойност в това начинание.
По-важно е наблюдението на председателя на Европейския парламент в Twitter:
“За първи път имаме дебат относно състоянието на Съюза. Това е стъпка към парламентарна Европа.”
Ако това не е кухо твърдение, то би трябвало да изразява убеждението на Парламента, че се движим по пътя към „парламентарна Европа”. Парламентът твърди това от много години, но разликата е, че сега има много повече инструменти, за да влияе както на работата на Комисията, така и на избора на политики в ЕС. Може да се окаже, че коментарът на г-н Бузек разкрива не само една бъдеща цел, но и известно задоволство от вече постигнатите резултати.
Право на Европейския съюз 