Чета статия на Marian L. Tupy, политически анализатор към Center for Global Liberty and Prosperity на Cato Institute. Той говори за ратификацията на Договора от Лисабон със сериозен плам:
“(…)срамното изнудване на ирландския електорат да отмени предишното си отхвърляне на Договора [от Лисабон] ще заздрави решителността на тези, които се противопоставят на допълнителната централизация на властта в Брюксел (…)
(…)самият ЕС навлиза в пост-демократична ера (…)
(…) Г-н Клаус [президент на Чешката република] знае, че европейските субсидии, които Брюксел периодично използва, за да изтръгне политически отстъпки от по-бедните и по-малките европейски държави, нямат ефект върху икономическия растеж (…)”.
Каквото и да представлява тази статия в Wall Street Journal Europe, тя НЕ е анализ от учен-политолог. Може би статията е едно пожелание, или пък заявяване на лични убеждения; дори може да е пропаганда. Но тази статия не съдържа обосновка на твърденията и твърде много ми напомня на езика на движението Либертас и Британската национална партия.
Не съм впечатлен, г-н Tupy.
Право на Европейския съюз 