Проект на Съвместния доклад за заетостта 2009

Европейската комисия представя проект на Съвместния доклад за заетостта 2009. Проектът ще бъде обсъждан на заседание на Съвета на ЕС по заестостта и социалните въпроси в началото на 2010 г. и след приемането си ще бъде съвместен доклад на Комисията и държавите членки.

Според доклада развитието след средата на 2008 г. се характеризира с намаляване на търсенето на нови работници (около -30%), свиване на заетостта (- 1.9% = 4.3 милиона работни места), и увеличаване на безработицата особено сред групите в по-слаба позиция на пазара на труда (млади хора, нискоквалифицирани работници, мигранти).

Комисията посочва три групи основни предизвикателства за политиките по заетостта:

• Нуждата да се засилят съществуващите мерки за преодоляване на кризата – ключът е фокусиране върху подобряване на ефективността на тези мерки;
• Нуждата за преориентация на мерките за преодоляване на кризата – основното тук е да се намалят пасивността и т.нар. „капани за заетостта”, като се осигури обаче сигурност на доходите за нуждаещите се и намиращите се в преходно състояние;
• Нуждата постепенно да се отменят мерките за преодоляване на кризата – фокусът е върху структурните реформи.

Насоки на Европейския съвет за срещата на Г-20

Неформалният Европейски съвет на 17 септември 2009 г. приключи с този документ, наречен Agreed Language for the Pittsburgh G-20 Summit.

Някои основни послания:

• Необходимо е да се определят и изпълнят по координиран начин стратегии за изход [от схемите за подпомагане на икономиките] веднага след възстановяването [им];
• Важно е да се засили глобалното макроикономическо сътрудничество (…) основано на централната роля на МВФ;
• Г-20 трябва да приеме глобално координирана система за макро-пруденциален надзор, основана на тясно сътрудничество между МВФ, Съвета за финансова стабилност и надзорните органи, при ефективен обмен на информация;
• Всички държави от Г-20 следва да възприемат капиталовата рамка на Базел II;
• Г-20 следва да определи обвързващи правила за финансовите институции за променливите възнаграждения [на ръководните служители], които правила да бъдат подкрепени от санкции на национално равнище;
• Международният пазар на въглеродни емисии трябва да бъде разширен и реформиран чрез установяването и свързването на системи за търговия;
• Г-20 трябва да разпознае необходимостта от бърз старт на международната подкрепа за отговор на спешните нужди от финансиране [във връзка с измененията в климата] в развиващите се и особено в най-малко развитите държави.

Доклад за публичните финанси в ЕС – 2009 г.

Публикувано е новото, десето издание на доклада „Публични финанси в ИПС -2009”.

Докладът посочва, че публичните финанси в ЕС са подложени на безпрецедентен стрес, тъй като играят основна роля за преодоляване на финансовата и икономическа криза.

Обобщени са мерките по Европейската програма за икономическо възстановяване. Според доклада автоматичните стабилизатори поради по-големите публични разходи и по-всеобхватните социални системи в ЕС, отколкото в САЩ, също са допринесли подкрепа за европейската икономика.

Съотношението на публичния дълг към БВП в ЕС се очаква да скочи с 21-22% до 79,4% от БВП през 2010 г. Влошаването на бюджетните показатели и увеличаването на съотношението публични разходи към БВП, наред с натиска върху публичните финанси на много държави членки поради разходи, свързани с възрастните хора, ще доведе до труден избор по пътя към дългосрочна финансова устойчивост.

Авторите на доклада вярват, че Пактът за стабилност и растеж съдържа достатъчна гъвкавост, за да се справи с безпрецедентните предизвикателства на кризата, като в същото време предостави рамка за бъдещи стратегии за бюджетна консолидация.

Анализ: ЕС няма да се разпадне поради кризата

Justin Vaïsse от Brookings Institution анализира в нова статия последиците от икономическата криза за Европейския съюз. Той отхвърля идеите за възход на национализма и популизма, края ма вътрешния пазар, дезинтеграцията на еврозоната или нова желязна завеса между изтока и запада в ЕС.

Vaïsse мисли, че основната заплаха е „мекото разделяне” на ЕС. Тази заплаха може да се реализира при суспендиране на Пакта за стабилност и растеж, и то ако лидерството в ЕС остане слабо и фрагментирано.

Авторът вижда много повече възможности за излизане на ЕС от кризата, по-силен от преди. Той смята, че кандидатите за членство имат силна мотивация да се присъединят към Съюза, както и държавите членки – към еврозоната. Според него ЕС има сериозни предимства в отделни области, например по отношение на предотвратяването на и адаптацията към измененията в климата.

Той хвали ЕЦБ за дейността на банката по време на финансовата криза и е много критичен относно лидерството на председателя на Комисията – Барозо и чешкото председателство на ЕС.

Основната теза на Vaïsse е, че ЕС е „твърде интегриран, за да се разпадне”.

Заключения от пролетното заседание на Европейския съвет

Заключенията от пролетното заседание на Европейския съвет са доста всеобхватни. Обощение на най-важните въпроси:

Икономическата криза

Съветът на ЕС ще да оцени ефективността на предприетите мерки, както и цялостното състояние във връзка със стабилността и функционирането на финансовите пазари, и ще докладва на заседанието на Европейския съвет през юни 2009 г. Европейският съвет счита, че докладът на групата на високо равнище относно финансовия надзор, председателствана от Жак де Ларозиер, представлява основа за действие за да се подобри регулирането и надзорът на финансовите институции в ЕС.

ЕС ще представи обща позиция на срещата на върха на Г20 в Лондон, настоявайки:

• За приоритетно възстановяване функционирането на кредитните пазари и улесняване на притока от кредитни средства за икономиката;
• Да се избягват всякакви форми на протекционизъм;
• Да се осигури подходящо регулиране и надзор за всички финансови пазари, продукти и участници;
• Да се провежда решителна борба с отклонението от данъчно облагане, финансовите престъпления, изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Енергетика и климат

Европейският съвет реши да продължи дискусиите си относно конференцията в Копенхаген по изменението на климата на своето заседание през юни 2009 г.

Европейска политика за съседство

Европейскияют съвет прие специална декларация с оглед на срещата на върха за поставяне на начало на Източното партньорство на 7 май 2009 г.