Докладът на ОЛАФ

За първи път си позволявам да коментирам кореспонденцията, която се води през последните месеци между Европейската комисия и нейната администрация, от една страна, и компетентната българска администрация, от друга, във връзка с предприсъединителните фондове Phare, ISPA и SAPARD.

Предварително се извинявам за дългия постинг, но в правото това често се налага, особено днес.

Правна уредба

По принцип тези писма, които се разменят, са част от процедури, свързани с приложението на правната уредба за предоставяне на финансова помощ преди и след присъединяването. Това са основно:

• Регламент (ЕO) 1260/1999 формулиращ общите положения по Структурните фондове,
• Регламент (ЕО) 1267/1999 за създаване на структурен предприсъединителен механизъм,
• Регламент (ЕО) № 1268/1999 относно помощта на Общността за предприсъединителните мерки за селско стопанство и развитие на селските райони в страните кандидатки от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период,
• Регламент (ЕО) 1266/1999 относно координацията на помощта за страните-кандидатки в рамките на стратегията за предприсъединяване,
• Регламент (ЕО) 1605/2002 относно финансовите разпоредби приложими за общия бюджет на Европейската общност,
• Регламент (ЕО) 2342/2002 относно детайлните правила за прилагане на Регламент 1605/2002 относно финансовите разпоредби приложими за общия бюджет на Европейската общност,
• Регламент (ЕО) 2185/96 относно извършване на проверки на място и инспекции, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на общността срещу злоупотреби и измами,
• Регламент 1681/94 относно измами и възстановяване на средства неправилно изплатени във връзка с финансиране на структурни политики,
• Конвенция на ЕС от 26 юли 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности (също така известна като Конвенцията ‘PIF’) (ОВ № C 316 от 27.11.95 г., стр. 48).

Освен посочените регламенти трябва да се имат предвид и съответните споразумения между Европейската общност и Република България преди присъединяването, както и разпоредбите на чл. 27 – чл. 29 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз.

От посочените нормативни актове на Общността си заслужава да припомня разпоредбата на чл. 120, пара. 3 от Регламент (ЕО) 1605/2002 относно финансовите разпоредби приложими за общия бюджет на Европейската общност:

„3. Всяко решение или споразумение за отпускане на безвъзмездни средства предвижда изрично правото на Комисията и Сметната палата да упражняват своите правомощия на контрол – по документите и на място, върху всички изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Общността.“

Чл. 8 на Регламент (ЕО) 2185/96 относно извършване на проверки на място и инспекции, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на общността срещу злоупотреби и измами предвижда, че информацията, съобщена или получена под каквато и да е форма по силата на този регламент, е „обект на професионална тайна“. Предвидено е задължение на ЕК да съобщава в най-кратки срокове на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия е извършен контрол или проверка на място, всеки факт или подозрение във връзка с нередност, за която тя е научила в рамките на изпълнението на контрола или проверката на място.

Чл. 10 на Регламент (ЕО) № 1268/1999 относно помощта на Общността за предприсъединителните мерки за селско стопанство и развитие на селските райони в страните кандидатки от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период предвижда правомощието на ЕК да суспендира или редуцира размера на помощта по съответната мярка ако след проучване установи, че съществува нарушение, което засяга изпълнението на мярката.

Характеристика на доклада на ОЛАФ

Поради изложеното няма смисъл да се коментират или обсъждат текущи разследвания на ЕК или ОЛАФ преди да бъде взето решение по смисъла на ч. 10 от Регламент (ЕО) № 1268/1999 по програма САПАРД. Подобни са и разпоредбите на регламентите и споразуменията по ИСПА и ФАР.

Въпреки това информацията, която се появи в медиите за писмо и доклад на ОЛАФ до вицепремиера Меглена Плугчиева, е достатъчно тревожна, за да бъде обсъдена тук.

На първо място вече съм сигурен, че доклад има, защото говорителят на ОЛАФ е потвърдил съществуването му и факта на неговото изпращане до посочения министър.

Второ, безспорно докладът попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 8 на Регламент (ЕО) 2185/96 и представлява служебна тайна (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ).

Трето, в случай, че публикуваната в медиите информация съответства на съдържанието на доклада, тя заслужава анализ от гледна точка на общностния правов ред.

Правно значение на доклада на ОЛАФ

ОЛАФ има за цел борба с измамите, корупцията или всяка друга незаконна дейност, която засяга негативно финансовите интереси на Общността (Решение на Комисията от 28 април 1999 г. за създаване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ, 1999 г., L136).

ОЛАФ осъществява правомощията на Комисията за административни разследвания, включително извършване на проверки на място и инспекции на във връзка с поставените му задачи (чл. 2 на цитираното Решение). При изпълнението на своите задължения ОЛАФ е напълно независим от Комисията, други институции на Общността или държавите членки. Задължение на директора на ОЛАФ е да уведомява компетентните правораздавателни органи на държавите членки за информация в рамките на извършените разследвания, която може да доведе до възбуждане на наказателно преследване (Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), чл. 9, пара. 2 и чл. 10, пара. 2).

По повечето от посочените в доклада случаи обаче ОЛАФ вече е сезирал компетентните български власти. Това означава, че целта на доклада не е да бъде възбудено наказателно преследване срещу посочените лица. Директорът на ОЛАФ представя този доклад, за да уведоми българските власти, че според ОЛАФ Република България не осъществява задълженията си на страна по Конвенцията на ЕС за защита на финансовите интереси на Европейските общности.

От гледна точка на ОЛАФ след уведомяването на компетентните български власти те не са предприели ефикасни и целенасочени мерки за възстановяване на незаконно получените средства на Общността от посочените лица от групата Николов – Стойков. ОЛАФ посочва in concreto работата на Държавен фонд „Земеделие“, прокуратурата и съда.

Сами по себе си констатациите на ОЛАФ са безпрецедентни. Твърди се, че „в българското правителство и/или държавни служби има влиятелни сили, които нямат интерес да бъде наказано кое да е лице от групата Николов – Стойков“.

Правните последици на този доклад според мен следва да бъдат няколко.

Правни последици в Република България

Следва да се образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител относно твърденията на ОЛАФ за извършено престъпление по смисъла на чл. 288 НК („орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон“).

Необходимо е да се извършат проверки в посочените в доклада държавни органи във връзка с твърдените нарушения. Това включва и проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на дейността на прокуратурата и съда по цитираните случаи. Проверката би трябвало да е напълно обективна и да се извърши в кратки срокове, за да се определи необходимостта от налагане на мерки на дисциплинарна или административна отговорност, или да се образуват досъдебни производства при наличие на достатъчно данни, включително за извършени от представителите на съдебната власт умишлени престъпления от общ характер (чл. 132, ал. 1 от Конституцията и чл. 230, ал. 1 ЗСВ).

Както се посочва в доклада, целта на тези действия е да бъде възстановено „доверието
на ОЛАФ, Европейската комисия и други държави членки“.

Правни последици на общностно равнище

Европейската комисия би следвало да включи констатациите от доклада на ОЛАФ в редовния си доклад по Механизма за проверка и сътрудничество по отношение на изпълнението на целите по индикативните показатели за България и по-конкретно по 2, 3, 4 и 6 показател.

Европейската комисия трябва да прецени въз основа на констатациите на ОЛАФ и последващите действия на компетентната българска администрация дали и доколко се спазват изискванията, които позволяват децентрализация на управлението на структурните фондове по реда на Регламент (EO) 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (чл. 70 и следващите).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s