Twinning и още нещо?

Информацията, която получавам от медиите за проекта на министър-председателя Станишев за нова инициатива за сътрудничество с други държави членки от ЕС, е оскъдна.

Новата инициатива е наречена „надграждане на сътрудничеството в ключови области на извършваните в страната реформи“.

Дотук най-много информация се открива в „Капитал“, където са публикували извадки от документ на МС, който е бил представен на Жозе Мануел Барозо. От медиите се разбра, че това не е последната версия на документа, и все пак е някаква основа за анализ.

Предвижда се в четири области – правосъдие и вътрешни работи, управление на еврофондовете, административен капацитет и борба с корупцията, да се оформят две нива на наблюдение и контрол. Първото ниво е техническо (група с по четирима представители на българската администрация, експерти на комисията и заместник-посланици от страните членки). Много по-интересно е второто ниво – наречено „политическо“ (с по четирима български министри и посланици на членките в София). Предвижда се председателят на политическата група – член на правителството всеки месец да информира за напредъка всички страни членки; в този формат се предлага да присъства и еврокомисар.

Това предложение е, както биха се изразили някои мои колеги, институционален хибрид. По-лесно е да се каже какво не е, отколкото какво е.

Не е twinning проект, защото един twinning проект цели „постигането на конкретни и гарантирани резултати, а не насърчаването на общо сътрудничество“.

Не е заместник на механизма за сътрудничество и проверка, защото включва области извън предметния обхват на механизма, което означава, че не може да се приложи на същото правно основание от Акта за присъединяване. Впрочем самият премиер Станишев отрече тезата, че това е опит за заместване на механизма за сътрудничество и проверка.

Не е „политически борд“ поне в смисъла, в който го разбирам (управленски борд)- без да съм специалист по темата. Според мен за някакъв „управленски борд“ можем да говорим в случая с Косово.

От гледна точка на общностното право предлаганото „надграждане“ няма ясна правна характеристика. Нещо повече, стои въпросът за конституционноправното тълкуване на направените предложения с оглед най-малко на въпросите по оценката на работата на съдебната власт. Причината да има механизъм за проверка и сътрудничество е Договора за присъединяване, в който останалите страни по договора изискаха спрямо България и Румъния да бъде приложен този механизъм, а ние го приехме. Не виждам как би могло да се обоснове подобно начинание на някакво друго правно основание без изменение на конституцията.

Струва ми се, че направеното предложение няма как да бъде подкрепено.

 

Update: The European Union and Bulgaria: A new colonialism

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s